Опел Клуб България: IPB Portal

Прехвърляне към съдържание

Opel GT, Opel Commodore GS/E и Opel Manta GSi: Мускули

Потребителят е активен  
Виктор Станчев 
- 20 март 2017 - 22:29 - 1 comments

Публикувано изображение


Превод : Владимир Абазов www.ams.bg/


Три легендарни модела от годините, в които Opel правеше достъпни спортни автомобили

През седемдесетте години Opel произвеждаше най-горещите модели за автомобилисти с влечение към спорта. И днес един GT 1900, една Manta GSi и легендарният Commodore GS/E все още могат да ни въодушевят.

Обикновено се твърди, че Mercedes 300 SEL 6.3 от 1968 г. е първият германски масълкар. Известната рецепта беше следната: вземате големия двигател на един луксозен седан и го присаждате в по-компактен и по-евтин модел. Всъщност в Opel бяха осъществили на дело тази идея още през 1964 г., създавайки Rekord L-6, който с помощта на стоте коня на 2,8-литровия шестак от големия Admiral беше в състояние да изпревари бързия Ford 20M/TS.

Kadett Rallye с мотор от Rekord

Три години по-късно Opel направи същото и с малкия Kadett B. Миловидното купе се появи във варианта Rallye 1900 S с 90-конния мотор от големия седан Rekord и спринтираше от място до 100 км/ч само за 13 секунди. Заплашителната външност на Kadett Rallye с допълнителни светлини, матовочерен капак над двигателя и странични декоративни ивици напомняше силно за американските образци – масълкарите на концерна майка GM: Chevrolet Chevelle SS, Pontiac GTO и Oldsmobile 442.

На хората от Рюселсхайм всичко това започна да им харесва все повече и повече. С двуместния Opel GT от 1968 г. и дебютиралата през 1972 г. Manta те за първи път пуснаха на пазара чистокръвни спортни купета. Големият модел в средния клас от серията Commodore също получи спортна версия, чийто буквен код GS/E предизвиква уважение и възхищение не само сред приятелите на Opel. Днес ги виждаме събрани тук за една разходка на пътя – класическите спортни икони на Opel. Един GT с 90 к.с., един Commodore B GS/E със 155 к.с. и една Manta B GSi Exclusiv със 107 к.с. Дали светкавицата от емблемата на Opel ще може и след 40 години да запали пламък в сърцата на любителите на спортното шофиране?

Полулегнали в Opel GT

Започваме с GT от 1973 г., чиято характерна външност с изтеглено напред аеродинамично торпедо без радиаторна решетка ни впечатлява дори и днес. Още тогава мнозина от разглеждащите расовия двуместен модел са били убедени, „че тук става дума за най-спортното нещо, за което изобщо бихте могли да си помислите”, както пише Райнхард Зайферт в auto motor und sport, бр. 8/1969.

Елегантната отсечена задна част в стила на Corvette с четирите кръгли светлини също кара сърцата на любителите на спортното шофиране да туптят по-бързо. Само тясната следа в съчетание със също такива гуми е причината високото само 1,23 м и широко 1,58 м купе с фарове тип „спяща кукла” днес да изглежда донякъде безобидно.

След като се напъхате в тесния GT като в състезателен комбинезон, се оказвате очи в очи с пет кръгли контролни уреда. Водачът е практически наполовина легнал под издаденото нагоре арматурно табло. Панорамното челно стъкло, което отстрани се огъва към пилота, както и потъналите като в дълбок кладенец крака създават известно усещана за Льо Ман. Малкият дървен волан и скоростният лост лежат удобно в ръцете. Навън виждаме само пътя, небето и две големи чистачки.

Като изключим тежкия ход на съединителя, GT се управлява като нормален Opel. Той обаче влиза значително по-охотно в завой благодарение на изтегления назад мотор и при него почти изцяло липсва обичайното за времето странично накланяне Тежащото само 870 килограма купе се справя с малките междинни спринтове с много сила още от ниски обороти. А „с над 130 на аутобана 1900 все още тегли мощно”, констатира колегата Зайферт в auto motor und sport. По-малко радост обаче е донесъл на изпитателя вариантът с 60 к.с. и 1078 см³ работен обем: „всички му правят място, изпълнени със страх и респект. Но няма никакъв шанс възможностите за изпреварване, предоставяни приятелски от някой Ford 20M или BMW 1800, да бъдат използвани с GT 1100.”

Commodore GS/E – най-дивото създание на Opel

Тук нашият Commodore GS/E не би срещнал никакви проблеми. Със своите 155 непоклатими конски сили от грубоватия в изявите си 2,8-литров редови шестак той без проблеми достигаше максимума от 200 км/ч. Въведената в производство през 1967 г. моделна серия Commodore се предлагаше само и единствено с шестцилиндрови мотори с голям работен обем, които Opel инсталираше в каросерията на кроткия Rekord.

Представеният за първи път през 1970 г. GS/E с впръскване на бензина и 150 к.с. беше върхов модел и се смяташе за най-дивото създание на Opel. Дори едно BMW 2000 tii със своите 130 к.с. нямаше никакви шансове срещу Commodore GS/E, който просто изпреварваше баварската машина и изчезваше някъде напред.

Второто, изглеждащо особено сдържано в стилистично отношение поколение Commodore B от 1972 г. също блести с GS/E версия, която лесно може да бъде разпозната по предния спойлер. Моделът от нашите снимки произхожда от 1977 г. и притежава почти всички предлагани екстри, като винилов покрив, алуминиеви джанти, светлини за мъгла, чистачки за фаровете и тристепенна автоматична трансмисия. Пълният комплект спортни уреди, допълнителните фарове и сервоуправлението обаче са били включени в серийното оборудване.

GS/E със запас от тяга във всяка житейска ситуация

Прекачването от компактния GT в просторния, облян в светлина Commodore прилича на пренасяне от приземна квартира в слънчев мезонет. Многобройни дървени панели в комбинация с удобните седалки създават дори известен уют. За да достигнете лоста на автоматичната трансмисия, трябва обаче да се понаведете. Ако Т-образната ръкохватка е в положение „D“, единствено десният ви крак решава дали ще пришпорите машината с добро или с лошо. GS/E понася и двата подхода със стоическо спокойствие. Той ускорява така спонтанно и неудържимо от всички положения на пътя и в живота, че екипажът винаги бива осезаемо притискан в меките кресла.

Благодарение на сравнително прецизно работещото си сервоуправление тежащият все пак 1280 килограма Commodore оставя добро впечатление и в завоите, които преодолява с послушно недозавиване и доста голямо странично накланяне.

На състезателните писти обаче GT и Commodore GS/E не постигаха успехи и така и не успяха да се опълчат истински срещу BMW, Ford и Porsche. Съвсем друго беше положението при Manta B. Доработената за участие в ралита Manta 400 с 2,4-литров четирицилиндров мотор, 16 клапана и два горни разпределителни вала спечели в средата на осемдесетте националните рали шампионати на Англия, Франция и Германия. Към това през 1983 г. се прибави и победа в East African Safari.

Най-последният Opel Manta

Ако все още някой храни съмнения, че Manta е истински спортен автомобил, нека разгледа нашата версия GSi от 1986 г. – повече спойлери и прагове от това няма накъде! Те не са добавяни впоследствие, а са част от нормалния GSi пакет. Грамадното задно крило, четирите кръгли фара и червените вложки в тапицериите обаче са част от оборудването Exclusiv, доставяно от фирмата Irmscher, специализирана в тунинг на Opel. Тази приказна Manta е можело просто да бъде поръчана при дружелюбния представител на фирмата. Ние също харесваме купето в цвят антрацит и заради солидната му изработка в сравнение с по-стария GT, чиято каросерия е била заварявана от Chausson във френския град Женвилйе.

Зад монтирания малко плоско, също както в Mini, спортен волан с три спици високата позиция върху седалката позволява да се насладите на грандиозната гледка над предния капак. Поради стегнато настроената си ходова част и теглото си от само 1070 кг Manta е най-чевръстият майстор на завоите от трите модела, които шофираме днес. Сравнително директно работещата кормилна уредба със зъбна рейка обаче изисква известна мускулна сила.

Двулитровият двигател със 107 к.с. тегли смело от ниски обороти, но във високите диапазони губи част от спонтанността си. За съжаление, Manta никога не е имала заводска версия с шестцилиндров мотор – това се е сторило прекалено дори на заразените от спортни страсти конструктори на Opel.

Заключение

Редакторът Франц-Петер Худек: За мен е извън всякакво съмнение, че и трите спортни модела на Opel притежават голяма историческа стойност,. Трите мощни автомобила са съответните върхови версии на легендарни моделни серии на Opel, които днес вече не съществуват. Това е достойно за съжаление, защото те бяха символ на една луда по автомобилите епоха, в която от конвейерите все още слизаха достъпни спортни модели, най-често в ярки жизнерадостни цветове. В това отношение хората от Opel не само имаха най-дръзките идеи, но и смелостта да ги превърнат в реалност.



Технически данни

Opel GT 1900 (произв. 1973 г.)

Двигател
Четирицилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, разположен надлъжно отпред. Блок и цилиндрова глава от сив чугун, един разпределителен вал с горно странично разположение (CIH), задвижван с ангренажна верига, колянов вал с пет основни лагера, карбуратор с регулиращ шибър Solex 32/32 TDID
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 93 x 69,8 мм
Работен обем: 1897 см³
Мощност 90 к.с. при 5100 об./мин
Макс. въртящ момент: 149 Нм при 2800 об./мин
Степен на сгъстяване: 9,5 : 1.

Силово предаване
Задвижване на задните колела, четиристепенна механична трансмисия, по желание тристепенен автоматик.

Каросерия и ходова част
Двуместно купе без капак на багажника, ръчно задвижвани обръщащи се фарове, самоносеща каросерия от стоманена ламарина, кормилна уредба със зъбна рейка, отпред дискови, отзад барабанни спирачки
Отпред: независимо окачване с двойка триъгълни носачи на колело, напречен листов ресор и стабилизатор, телескопични амортисьори
Отзад: твърд мост с надлъжни носачи и диагонална напречна щанга с винтови пружини, телескопични амортисьори (газови)
Джанти: 5J x 13
Гуми: 165 HR 13.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 4113 x 1580 x 1225 мм
Междуосие: 2341 мм
Предна/задна следа: 1278/1284 мм
Тегло: 940 кг
Резервоар: 55 л.

Динамични характеристики и разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 11,5 сек
Максимална скорост: 185 км/ч
Разход: 12,5 л/100 км.

Период на производство и тираж
Opel GT, от октомври 1968 до средата на 1973 г., 103 373 екз., от които 81 процента за износ.



Opel Commodore GS/E (произв. 1977 г.)

Двигател
Шестцилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, разположен надлъжно отпред. Блок и цилиндрова глава от сив чугун, един разпределителен вал с горно странично разположение, задвижван с ангренажна верига, колянов вал със седем основни лагера, система за електронно впръскване на бензин Bosch D-Jetronic
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 92 x 69,8 мм
Работен обем: 2784 см³
Мощност: 155 к.с. при 5600 об./мин
Макс. въртящ момент: 217 Нм при 4200 об./мин
Степен на сгъстяване 9,0 : 1.

Силово предаване
Задвижване на задните колела, четиристепенна механична трансмисия, по желание тристепенен автоматик.

Каросерия и ходова част
Купе с четири места, самоносеща каросерия от стоманена ламарина. Кормилна уредба със сачмено-винтов механизъм и сервоусилвател, дискови спирачки на четирите колела
Отпред: независимо окачване с двойка триъгълни носачи на колело и винтови пружини, торсионен стабилизатор, телескопични амортисьори
Отзад: твърд мост с надлъжни носачи, диагонална напречна щанга, винтови пружини и стабилизатор, телескопични амортисьори
Джанти: 6J x 14
Гуми: 195/70 HR 14.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 4607 x 1728 x 1380 мм
Междуосие: 2668 мм
Предна/задна следа: 1450/1400 мм
Тегло: 1260 кг
Резервоар: 70 л.

Динамични характеристики и разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 9,5 сек
Максимална скорост: 200 км/ч
Разход: 14–16 л/100 км.

Период на производство и тираж
Opel Commodore B, от март 1972 до юли 1977 г., 140 827 екз., от които 42 279 купета.



Opel Manta GSI (произв. 1986 г.)

Двигател
Четирицилиндров четиритактов редови мотор с водно охлаждане, разположен надлъжно отпред. Блок и цилиндрова глава от сив чугун, един разпределителен вал с горно странично разположение, задвижван с ангренажна верига, колянов вал с пет основни лагера, електронна система за впръскване на гориво Bosch D-Jetronic
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 95 x 69,8 мм
Работен обем: 1979 см³
Мощност: 107 к.с. при 5400 об./мин
Макс. въртящ момент: 158 Нм при 3400 об./мин
Степен на сгъстяване: 9,4 : 1.

Силово предаване
Задвижване на задните колела, петстепенна механична трансмисия, по желание тристепенен автоматик.

Каросерия и ходова част
Купе с 2+2 места, самоносеща каросерия от стоманена ламарина, кормилна уредба със зъбна рейка, отпред дискови, отзад барабанни спирачки
Отпред: независимо окачване с двойка триъгълни носачи на колело и винтови пружини, торсионен стабилизатор, телескопични амортисьори (газови)
Отзад: твърд мост с надлъжни носачи, диагонална напречна щанга, винтови пружини и стабилизатор, телескопични амортисьори (газови)
Джанти: 6J x 14
Гуми: 195/60 HR 14.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 4445 x 1686 x 1340 мм
Междуосие: 2518 мм
Предна/задна следа: 1384/1389 мм
Тегло: 1070 кг
Резервоар: 50 л.

Динамични характеристики и разход
Ускорение от 0 до 100 км/ч за 10,5 сек
Максимална скорост 187 км/ч
Разход 11,5 л/100 км.

Период на производство и тираж
Opel Manta B, от август 1975 до август 1988 г., 534 634 екз., от тях 95 116 като версия CC с полегата задна част.





КЪМ ГАЛЕРИЯТА
Прочетено 1126 пъти Kоментирай новината by Asen_L     

Opel Mokka X: Върви не само с кифла

Потребителят е активен  
Виктор Станчев 
- 19 март 2017 - 11:52 - 0 comments

Публикувано изображение

Мъникът изглежда много по-добре и е все така способен



Публикувано изображение


Opel Mokka пожъна невиждан успех след появата си по пътищата през 2012 г., откогато записа над 600 000 продажби. Причината навярно е, че макар да е малко джипче, кръстено на най-популярния сорт кафе, не е създадено само за комбинация с кифли.

Mokka предложи нещо по-различно във все по-модерния сегмент на субкомпактните SUV автомобили от В сегмента – 4х4 задвижване. Не че е единствен, но е един от малкото. Три години по-късно дойде време за традиционния фейслифт на модела. Усетили силата си, немците решиха да я подчертаят, добавяйки един Х в името му. Да е ясно – в морето от кокетни конкуренти, има един симпатяга, който няма да ви зареже в калта.

Очи
Публикувано изображение


Промяната е доста осезателна. Макар външният вид да запазва раздутата и мускулеста осанка, която автомобилът имаше въпреки малките си размери, Mokka X изглежда доста различно и доста по-добре. Отпред почти всичко е ново – броня, решетка, фарове. Те правят колата по-прибрана и по-стегната на вид. Най-силният акцент е във фаровете, които са станали много изразителни, благодарение на дневните светлини, оформени като двойно крило. Истинската им сила обаче е в това, че фаровете са адаптивни и с LED технология – освен, че завиват заедно с волана, автоматично включват и изключват дългите, само в областта в която биха заслепили друг участник в движението. Системата променя светлинните профили към конкретната ситуация на пътя. Тя разполага с девет различни функции – за градско, за извънградски отсечки, туристически режим, динамична функция за завои и функция за осветяване на кръстовища, светлини за заден ход и маневри, както и режим за спрял автомобил.

Публикувано изображение

Интериорът е облагороден още по-чувствително. От централната конзола са изринати един куп пластмасови бутони, които са заменени от модерна мултимедия със сензорен екран. Тя предлага свързаност с мобилни устройства, ползващи операционните системи на Apple и Android, както и има вариант с вградена навигация. Воланът и таблото зад него също са обновени и са станали много по-модерни, като на последното се изобразяват пътните знаци, улавяни от камера, монтирана до огледалото на челното стъкло.

Както и преди фейслифта, пространството за пътниците изненадва с това, че е доста повече отколкото очаквате на фона на външните габарити. Мястото за краката на возещите се отзад е предостатъчно и човек започва да се чуди откъде всъщност се е намерило, при положение, че автомобилът е съвсем компактен.
Публикувано изображение

Разбира се, багажникът няма как да е голям, но съответства на повечето автомобили от С сегмента със своите 356 л (1372 л със сгънати задни седалки).

Автоматик

Тестовата кола беше оборудвана с 1.4-литров бензинов турбомотор със 152 конски сили, комбиниран с новия 6-степенен автоматик. За спринта до 100 км/ч на него са му необходими 9.7 сек., а максималната скорост е 193 км/ч. Благодарение на турбото, още от самото потегляне се наслаждавате на стабилна тяга, като тя ви съпътства през почти цялото пътуване, независимо от скоростта на движение. Основната причина за това е, че максимумът на приличния за бензинов двигател въртящ момент от 240 Нм ви се изсипва още при 2000 об./мин. Автоматикът обаче не е от най-бързите, което малко намалява усещането за динамика при променливо шофиране. Той предлага и ръчна смяна на предавките, но по много неудобен начин – от бутон с плюс и минус, монтиран върху самия скоростен лост. Заради автоматика и разходът на гориво е доста по-висок от обещаните 6.5 л на 100 км по каталог. След теста бордовият компютър отчете консумация от 10.8 л. без автомобилът да е каран спортно.

Публикувано изображение

4х4 задвижването е „умно”, което ще рече, че през по-голямата част от времето насочва въртящия момент към предните колела, но при влошаване на пътните условия и сцеплението може да прехвърли до 50 процента към задния мост. Тази система не е най-доброто решение за офроуд (както и пътният просвет от 160 мм), но гарантира изключително стабилно и надеждно представяне на пътя, дори и при лоши метеорологични условия. Завоите се описват със завидна прецизност за висок автомобил, за което има принос и стегнатото окачване. То обаче се отразява негативно на комфорта на возене. Електронният контрол на сцеплението се предлага серийно при всички версии на Mokka Х и изпълнява ролята на самоблокиращ се диференциал. С негова помощ приплъзването на колелата се предотвратява своевременно, а 4х4 системата получава прецизно премерена подкрепа от електронната система с цел постигане на още по-добри показатели в поведението на пътя. На разположение на водача е и система за спускане по наклон.

Ангел хранител в един бутон

Mokka X може да се оборудва със системата на Opel, наречена OnStar, която cвързва клиентите със специално обучен служител – не с машина. За целта те трябва само да натиснат бутона OnStar, разположен около огледалото за обратно виждане и да разговарят с някой от подготвените служители на Opel. В случай на инцидент обаче системата се задейства автоматично и изпраща спасителни екипи на място, докато служител на Opel осъществява контакт с вас, за да разбере състоянието ви. Има и функция за помощ при кражба, която работи в тясно сътрудничество с полицията. Opel OnStar може и да изпрати дистанционно сигнал, с който да предотврати стартирането на двигателя на вече обявен за откраднат автомобил. Също така системата изпраща редовни съобщения за техническото състояние на автомобила по електронна поща. Използването на услугата On Star е безплатно през първите 12 месеца, след което се заплаща годишен абонамент от 199.95 лева за България.
Под капака

Двигател бензинов турбо

Брой цилиндри 4

Задвижване на колелата 4х4

Работен обем 1399 куб.см.

Мощност в к.с. 152 к.с. (при 5600 об.)

Въртящ момент 240 Нм (при 2000 об.)

Ускорение (0 – 100 км/ч) 9.7 сек.

Максимална скорост 193 км/ч

Консумация на гориво

Градско 7.9 л/100км
Извънградско 5.7 л/100км
Смесен цикъл 6.5 л/100км

Емисии на CO2 150 г/км

Резервоар 53 л

Маса 1481 кг

Цена 33 325 лв. с ДДС

Цена на тестовата версия от 45 335 лв. с ДДС


http://skorost.info

Снимки: Авторът
Прочетено 1086 times - make a Kоментирай новината     


Потрбители на линия

7 members, 107 visitors and 0 anonymous users

predat0r, milenanicki, Embata6965, leo, spasito, vitty, marki


Latest Discussions