Опел Клуб България: НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА - Опел Клуб България

Прехвърляне към съдържание

Страница 1 от 1
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Затворена за Коментари

НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

#1 Потребителят не е активен   fanatic 

  • responsible for...
  • Група: Администратори

  • Автомобил:Rekord E2 C18NV
  • Населено място:София
  • Пол: Male
  • Мнения: 5042
  • Регистриран: 13.01.2005

Публикувано: 29 декември 2016 - 16:21

Законът за движението по пътищата е един от най-променяните и допълвани нормативни актове в българското законодателство.
От приемането му през септември 1999 г., до сега законът е претърпял повече от 60 (шестдесет) редакции.
Факторите налагащи тези промени са различни, но основният е динамиката на обществените отношения, които този закон регулира и най-вече –
огромният брой пътнотранспортни произшествия, които се случват ежедневно по пътищата на страната.

Публикувано изображение

Последната редакция бе извършена със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП, обн. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016 г., които промени влизат в сила от 21.01.2017 г.
В настоящата статия ще разгледам по-важните, от новоприетите промени, които в най-голяма степен засягат шофьорите.
Промените условно могат да се разделят в няколко групи:
1. „Нови шофьори”.
Тези промени предвиждат, че шофьори, които за пръв път придобиват правоспособност за управление на МПС, ще получават само 2/3 от максималния брой на контролните точки, а останалата 1/3 ще получават, след като придобият стаж от 24 месеца. В закона не е посочено, но от логическото тълкуване на разпоредбите, касаещи „новите водача”, следва, че водачи, които са придобили свидетелство за управление на МПС от категория „М” при навършване на минималното допустимата за това възраст от 16 г., следва да получат пълния брой от контролни точки при придобиване на свидетелство за управление на МПС от категория В.
2. Движението по автомагистрала.
В последните няколко години станаха чести случаите на движение на МПС (основно леки автомобили) в насрещното платно на автомагистралите.
Такова деяние е с изключително голяма обществена опасност, тъй като сериозно застрашава сигурността на останалите участници в движението.
При настъпване на пътнотранспортно произшествие, вследствие на такова деяние обаче, възникваха някои проблеми от правно естество, тъй като в закона липсваше изрична разпоредба,
която да запълни бланкетната разпоредба на чл. 342 НК, според която наказателна отговорност се носи, ако бъде причинена телесна повреда или смърт, вследствие на нарушение на правилата за движение по пътищата. Въпросът обаче беше, кои точно правила нарушава водачът, като се движи в насрещното платно на магистрала. За да не се налага разширително тълкуване и да не се поставя под риск реализирането на наказателната отговорност за такива деяния, е създадена новата разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗДвП, според която при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение.
Направено е и изменение относно спирането и движението в аварийната лента на магистралите, тъй като много често настъпват произшествия вследствие на движение (основно на тежкотоварни автомобили) в лентата за аварийно спиране. Освен това, тази лента е много необходима при ПТП-та, които са настъпили на магистрала, тъй като те служи за придвижване на линейки, полиция и пожарна. Според новите промени обаче, спирането и движението в аварийната лента е разрешено само при повреда на МПС или при здравословни проблеми на водача или пътниците. В тази връзка следва да посоча, че визираните в нормата обстоятелства, при които забраната не е валидна, могат лесно да бъдат симулирани от водачите при проверка на пътя, поради което забраната може твърде лесно да бъде преодоляна. Ето защо, моето мнение е, че движението в аварийната лента на автомагистралите, следва да бъде изцяло забранено.

3. „Незаконните гонки”.
Една от най-дискутираните промени цели да прекрати организирането и провеждането на т.нар. „незаконни гонки”, които най-често се правят вечер по булевардите на големите градове. Съгласно новосъздадената разпоредба на чл. 104 б, т. 1 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. На пръв прочит текстът на разпоредбата звучи много добре, НО.... В закона липсва легално определение, въз основа на което да може да се прецени, кога е налице „нерагламентирано състезание”. Законодателят, целенасочено или не, е оставил този въпрос отворен, което пък може да доведе до неефективност на закона и отмяната на наложените наказания за такива административни нарушения при последващия контрол за законосъобразност от съда. Това е така поради факта, че субективният елемент (вината) от състава на визираното административно нарушение, а именно: умисълът за участие в нерагламентирано състезание, е много трудно доказуем. Водачът винаги може да се оправдае, че просто кара бързо и/или изпреварва друг автомобил, дори и в нарушение на правилата на ЗДвП, но не се състезава - т.е няма умисъл за това по-тежко административно нарушение и съответно - не може да бъде наказан за него. Затова по-добрият подход би бил да се изходи от обективните признаци на деянието – например да се обяви за административно нарушение и да се накзава по-тежко управлението на автомобил, в грубо нарушаване на обществения ред и изразяващо се с явно пренебрежение на правилата за движение по пътищата, тъй като тук вината е много по-лесно доказуема.
Опит да се запълни празнината от точка 1, разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, според която на водача на моторно превозно средство е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Тук може да се постави въпрос, подлежи ли на санкция водач, който ремонтира автомобила си на улицата пред дома си?
Предвиденото наказание за участие и организиране на нерегламентирани състезания е доста сериозно: глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право за управление на МПС от 1 година, а при повторно нарушение: глоба от 5 000 лв и лишаване от право за 3 години. Освен това, се предвижда спирането от движение за срок от 3 месеца на МПС, чийто собственик е допуска, организира или предоставя управлението му на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Публикувано изображение

4. Тъмните стъкла.
Едно от първите неща, които прохождащият "тунер" прави по автомобила си, е да затъмни прозорците - най-често с фолио. Новите изменения в ЗДвП целят да пресекат тази практика, като разпоредбата на чл. 105 забранява ограничаването на видимостта и промяната на прозрачността на задното обзорно стъкло на автомобила. Досега действащият режим не забраняваше ограничаването на видимостта и промяната на прозрачността на задното стъкло. Мотивите за тази промяна са ясни и не се нуждаят от коментар. Остава въпросът, дали въвеждането на тази забрана ще има реален ефект върху броя на пътнотранспортните произшествия, тъй като много автомобили, които имат товарни версии, фабрично са дори без задни стъкла. Освен това, доколко ефективно ще се осъществява контролът за спазване на тази разпоредба.
5. Предпазните колани.
Тук основната промяна касае въвеждането на глоба от 50 лв. и за водач, превозващ пътник, който не изпълнява задължението си използване на предпазен колан. /чл. 184 от ЗДвП/. Във връзка с въвеждането на тази промяна искам да отбележа, че разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, предвижда задължение и за пътниците да използват обезопасителен колан.Въпреки обаче основополагащия принцип „ignorantia legis neminem excusat” (незнанието не оправдава), и в интерес на безопасността, водачът също е задължен да уведоми пътниците, че законът изисква те да използват предпазни колани. Поради това, ако има санкция за водача, тя следва да е само за неизпълнение на задължението за уведомяване на пътниците. Ето защо считам, че санкционирането на водача, поради неизползването на предпазен колан от страна пътника, е в противоречие с принципа, че административно-наказателната отговорност е за лични действия.

Публикувано изображение

6. Гумите.
След дълги дискусии в медиите и публичното пространство, бе прието изменение в ЗДвП относно това, с какви гуми следва да се оборудват автомобилите през зимния сезон. В чл. 139 се създаде нова алинея 4, според която пътните превозни средства трябва да бъдат оборудвани с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март. Промяната безспорно би допринесла за по-голямата безопасност на пътя. Като юрист обаче искам да отбележа, че законът не въвел отличителен критерий, на базата на който една гума следва да се класифицира, като такава за зимни условия. Върху някои автомобилни гуми има означение M+S (mud+snow - от англ. кал+сняг), но не върху всички. С оглед липсата законов критерий, не е ясно, как този инженерно-технически въпрос, ще бъде решаван от органите за контрол на пътното движение, които по правило не разполагат със специални знания от тази област на техниката.
7. Опростена процедура за налагане на наказанията.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП вече предвижда, че фишове могат да се издават не само за маловажни нарушения, но и за всички нарушения, за които не се предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Тази мярка е добра от гледна точка на опростяване на процедурата за налагане на съответното административно наказание (най-често глоби), но не е достатъчно ефективна по отношение на неговото изпълнение – а именно събиране на наложените глоби.А за да постигне своите цели, наказанието, освен да се наложи, трябва и да се изпълни. Но промени в закона, насочени към по-ефективно изпълнение на наложените наказания, не са направени.
8. „По действителен случай”. В разпоредбата на чл. 5 е създадена нова алинея, с която на водачите се забранява последователното внезапно преминаване от една лента за движение в друга. Тази промяна можем да считаме, че резултат от един конкретен случай, а именно: катастрофата на бул. „Цариградско шосе” в София от лятото на 2013 г., когато таксиметров шофьор, след последователно рязко преминаване от една лента за движение в друга и движение с превишена скорост, връхлетя върху чакащи на спирка пешеходци.
При движение в тунел пък, съгласно чл. 63, т.3 от ЗДвП, водачът е длъжен да включи къси светлини. Тази разпоредба се въвежда вследствие от верижната катастрофа в тунела "Витиня" от есента на 2015 г. Тази разпоредба цели да повиши безопасността при движение в тунел, тъй като при използването на късите светлини като дневни, не светят задните габарити. А именно те са важни при движение в тунел. Но все пак, в закона вече съществува разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, според която при движение при намалена видимост, моторните превозни средства трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини и габаритни светлини. А няма спор, че видимостта в тунел е винаги намалена.

Статията е написана от адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право и застрахователни дела©

Източник:www.zastrahovatelno.com


Споделете тази тема чрез:


Страница 1 от 1
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Затворена за Коментари

1 потребител(и) четат тази тема
0 регистрирани, 1 гости и 0 анонимни потребители