Отностно Бронза
Globe
09 май 2009 - 22:23
Като гледам, че стана въпрос за бронза в 1 друга тема реших да пусна това с цел много хора който си задават въпроси за бронза да си отговорят като прочетат това :) ще гледам да разбуля малко от тайните на бронза ;) като цяло... (добре съм си научил Урока)
Прочетете го цялото !! има доста интересни моменти !!!
Бронзи
В миналото са се използвали само медно-калаени бронзи. Сега терминът бронз се използва и за безкалаени сплави на мед с алуминий,олово,силиций,берилий и други елементи с изключение на ЦИНК !.
Диаграмата Cu-Sn ще я покажа с тази диаграма http://www.snimka.bg...oto_id=12164158. Вижда се ,че в твърдо състояние алфа разтовът може да съдържа до около 14% Sn. Като се има предвид, че в практиката се използват бронзи с концентрация до 10% калай, всичките те трябва да бъдат еднофазови. Всъщност при отливане на бронз се получават големи сегрегации. В резултат на тях, ако концентрацията на калай е над 5-6% при температура под 790 градуса по целзий..,стопилката отделя перитектично Бета-фаза, която впоследствие се разпада на зърнест или иглест евтектойд (под 520 градуса целзий). Бета и Гама фазите са в разтвори на основа на електронни съединения, съответно Su5Sn и Su3 1Sn8 (всички числа са долен индекс)
В лято състояние бронзите са недеформируеми, тъй като гама фазата е крехка. Чрез хомогенизиационно отгряване се премахва гама-фазата, съответно алфа+бета -Евтектоидът. Бронзи с калай до 14% получават равновесна, еднофазова (алфа) структора и стават пластични
Калаените бронзи са с много добра тънколивкост. Освен това имат малък коефициент на свиване на отливките - под 1%. При месингите този коефициент е около 1,5%,а при стоманените над 2%.. Най-сложни отливки (например художествени изделия) се леят от калаени бронзи..
За окисляване (премахване на крехкия SnO) в течния бронз се добавя Фосфор.
Оксидите на фосфора са леки и изплават в шлаката,но част от него остава в метала в разтворено състояние. Окислените с фосфор медно-калаени бронзи често се наричат "Фосфорни" Имат повишени якостни свойства
Коефициентът на триене между бронза и стомана е много малък , поради което бронзите се използват за изработване на плъзгащи лагери. Образуването на метастабилен евтектоид с Гама-фаза повишава износоустойчивостта. Поради което малкия коефициент на триене и високата износоустойчивост бронзът с около 10% калай е един от най-добрите материяли за плъзгащи лагери.
За поевтиняване на бронзите в тях се прибавя 8-10% Zn, който се разтваря в алфа-разтвора.
Легиращите елементи на калаените бронзи могат да бъдат: Pb,Mn,Ni и др. Бронзи с концентрация от 3 до 7% Sn, 3-5% Zn, 1,5-3,5% Pb и т.н. (технически марки SuSn4, SuSn6, SuSn6Zn3, CuSn4ZnPb2 и др.) се използват като деформируеми материали. Леярските бронзи са с по-голяма концентрация на калай от легиращи елементи (CuSn4Zn7Pb4Ni2,CuSn4Zn7Pb5,CuSn10 и др.). От тях се отливат и изработват зъбни колела: плъзгащи лагери, работещи при значително натоварвания: Арматура, работеща в морска вода: художествени изделия и т.н.
Алуминиевите бронзи, който съдържат до около 9,5%Al (по маса) , са еднофазови и пластични http://www.snimka.bg...oto_id=12164159 . Концентрацията на алуминий в произвежданите бронзи най-често е от 4 до 11,5% което означава, че се използват и двуфазови.За легиращи елементи се използват желязо, манган, олово, никел, фосфор, и др. В отделни случаи алуминият може да се увеличи до 15%. От деформируемите алуминиеви бронзи се изработват ленти, листове, проводници(телове),а от леярските - фасонни отливки с малки размери, от които се изисква висока якост.
Берилиевите бронзи http://www.snimka.bg...4160обикновенно съдържат от 1,5 до 2 (3)% Be, но поради малката разтворимост на Be в Cu (0,2%!!),те са двуфазови. След закаляване и стареене при 300-350 градуса целзий якостта им се повишава (както при дуралуминиевите сплави и при мартензитностареещите стомани) до 1200 MPa. Легиращите елементи на тези бронзи са Ni,Co,Ti,Mn и др. От легираните берилиеви бронзи се произвеждат ленти и телове за пружини и пружиниращи контакти в уредостроенето: детайли,работещи на износване, и др. Тези бронзи са с повишена устойчивост срещу пълзене (до 300-320 градуса целзий) и с относително добра електропроводимост.
Използват се и еднофазови силициеви бронзи. Те също са с висока якост и пластичност. Имат и много голяма корозионна устойчивост особено в основи. Легират се с Zn Mn и др. От тях се изработват тръби и арматури за химически инсталации, различни еластични елементи и т.н.
В диаграмата Cu-Pb http://www.snimka.bg...oto_id=12164157 се наблюдава разслояване (ограничена разтворимост) в течно състояние и протичане на монотектична и евтектична кристализация. Поради ограничената разтворимост при леене на оловен бронз е необходимо интензивно разбъркване, за да може двете течности да се разпределят равномерно. Използват се сплави с 20- 36% Pb, понякога легирани с Mn, Ni и други елементи. Тези бронзи не са с добри якостни свойства, но са подходящи за много видове плъзгащи лагери.
написах всичко на 1 дъх.. сега се размазвам в леглото.. НЕ СЪМ СИГУРЕН ДАЛИ ТЕМАТА Е ЗА ТУК, но не видях по-подходящо място и... ,ако трябва я преместете
благодарности на
доц. д-р Жулиета Атанасова Калейчева ТУ-София (мой бивш преподавател)
ЕДИТ: ако ви трябва друга подобна тема/статия за дадена сплав/метал само кажете за какво ви интересува и ще гледам да го драсна
Мнението беше редактирано от Globe: 10 май 2009 - 08:05
Прочетете го цялото !! има доста интересни моменти !!!
Бронзи
В миналото са се използвали само медно-калаени бронзи. Сега терминът бронз се използва и за безкалаени сплави на мед с алуминий,олово,силиций,берилий и други елементи с изключение на ЦИНК !.
Диаграмата Cu-Sn ще я покажа с тази диаграма http://www.snimka.bg...oto_id=12164158. Вижда се ,че в твърдо състояние алфа разтовът може да съдържа до около 14% Sn. Като се има предвид, че в практиката се използват бронзи с концентрация до 10% калай, всичките те трябва да бъдат еднофазови. Всъщност при отливане на бронз се получават големи сегрегации. В резултат на тях, ако концентрацията на калай е над 5-6% при температура под 790 градуса по целзий..,стопилката отделя перитектично Бета-фаза, която впоследствие се разпада на зърнест или иглест евтектойд (под 520 градуса целзий). Бета и Гама фазите са в разтвори на основа на електронни съединения, съответно Su5Sn и Su3 1Sn8 (всички числа са долен индекс)
В лято състояние бронзите са недеформируеми, тъй като гама фазата е крехка. Чрез хомогенизиационно отгряване се премахва гама-фазата, съответно алфа+бета -Евтектоидът. Бронзи с калай до 14% получават равновесна, еднофазова (алфа) структора и стават пластични
Калаените бронзи са с много добра тънколивкост. Освен това имат малък коефициент на свиване на отливките - под 1%. При месингите този коефициент е около 1,5%,а при стоманените над 2%.. Най-сложни отливки (например художествени изделия) се леят от калаени бронзи..
За окисляване (премахване на крехкия SnO) в течния бронз се добавя Фосфор.
Оксидите на фосфора са леки и изплават в шлаката,но част от него остава в метала в разтворено състояние. Окислените с фосфор медно-калаени бронзи често се наричат "Фосфорни" Имат повишени якостни свойства
Коефициентът на триене между бронза и стомана е много малък , поради което бронзите се използват за изработване на плъзгащи лагери. Образуването на метастабилен евтектоид с Гама-фаза повишава износоустойчивостта. Поради което малкия коефициент на триене и високата износоустойчивост бронзът с около 10% калай е един от най-добрите материяли за плъзгащи лагери.
За поевтиняване на бронзите в тях се прибавя 8-10% Zn, който се разтваря в алфа-разтвора.
Легиращите елементи на калаените бронзи могат да бъдат: Pb,Mn,Ni и др. Бронзи с концентрация от 3 до 7% Sn, 3-5% Zn, 1,5-3,5% Pb и т.н. (технически марки SuSn4, SuSn6, SuSn6Zn3, CuSn4ZnPb2 и др.) се използват като деформируеми материали. Леярските бронзи са с по-голяма концентрация на калай от легиращи елементи (CuSn4Zn7Pb4Ni2,CuSn4Zn7Pb5,CuSn10 и др.). От тях се отливат и изработват зъбни колела: плъзгащи лагери, работещи при значително натоварвания: Арматура, работеща в морска вода: художествени изделия и т.н.
Алуминиевите бронзи, който съдържат до около 9,5%Al (по маса) , са еднофазови и пластични http://www.snimka.bg...oto_id=12164159 . Концентрацията на алуминий в произвежданите бронзи най-често е от 4 до 11,5% което означава, че се използват и двуфазови.За легиращи елементи се използват желязо, манган, олово, никел, фосфор, и др. В отделни случаи алуминият може да се увеличи до 15%. От деформируемите алуминиеви бронзи се изработват ленти, листове, проводници(телове),а от леярските - фасонни отливки с малки размери, от които се изисква висока якост.
Берилиевите бронзи http://www.snimka.bg...4160обикновенно съдържат от 1,5 до 2 (3)% Be, но поради малката разтворимост на Be в Cu (0,2%!!),те са двуфазови. След закаляване и стареене при 300-350 градуса целзий якостта им се повишава (както при дуралуминиевите сплави и при мартензитностареещите стомани) до 1200 MPa. Легиращите елементи на тези бронзи са Ni,Co,Ti,Mn и др. От легираните берилиеви бронзи се произвеждат ленти и телове за пружини и пружиниращи контакти в уредостроенето: детайли,работещи на износване, и др. Тези бронзи са с повишена устойчивост срещу пълзене (до 300-320 градуса целзий) и с относително добра електропроводимост.
Използват се и еднофазови силициеви бронзи. Те също са с висока якост и пластичност. Имат и много голяма корозионна устойчивост особено в основи. Легират се с Zn Mn и др. От тях се изработват тръби и арматури за химически инсталации, различни еластични елементи и т.н.
В диаграмата Cu-Pb http://www.snimka.bg...oto_id=12164157 се наблюдава разслояване (ограничена разтворимост) в течно състояние и протичане на монотектична и евтектична кристализация. Поради ограничената разтворимост при леене на оловен бронз е необходимо интензивно разбъркване, за да може двете течности да се разпределят равномерно. Използват се сплави с 20- 36% Pb, понякога легирани с Mn, Ni и други елементи. Тези бронзи не са с добри якостни свойства, но са подходящи за много видове плъзгащи лагери.
написах всичко на 1 дъх.. сега се размазвам в леглото.. НЕ СЪМ СИГУРЕН ДАЛИ ТЕМАТА Е ЗА ТУК, но не видях по-подходящо място и... ,ако трябва я преместете
благодарности на
доц. д-р Жулиета Атанасова Калейчева ТУ-София (мой бивш преподавател)
ЕДИТ: ако ви трябва друга подобна тема/статия за дадена сплав/метал само кажете за какво ви интересува и ще гледам да го драсна
Мнението беше редактирано от Globe: 10 май 2009 - 08:05
doolettle
09 май 2009 - 23:17
Понаучил си си урока 
но малко колеги ще разберат думите ти и особено за метафазите от диаграмата. Моя съвет е да се опиташ да поясняваш наместа на по-разбираем език като използваш примерно "зърнезта структура" и други подобни думи или да обясняваш със свои изрази за да е по разбираемо. Евала за труда да напишеш това и ако имаш някоя по-разширена таблица с коефициенти на триене м/у различните брози и стоманата (а може и други метали) ще е много по-полезна щото едва ли някой ще тръгне да се рови какво е ефтектоид, перитктикум и т.н.
Има и малка грешка в марките на бронзите които си написал (объркал си C и S).
Темата може да се окаже много полезна за колегите с ретраците и тези с по-редки автомобили за които не се намират лесно части и понякога се налага да с правят дори лагери на коляновия вал и предлагам да и се предаде "Важност" на темичката.
но малко колеги ще разберат думите ти и особено за метафазите от диаграмата. Моя съвет е да се опиташ да поясняваш наместа на по-разбираем език като използваш примерно "зърнезта структура" и други подобни думи или да обясняваш със свои изрази за да е по разбираемо. Евала за труда да напишеш това и ако имаш някоя по-разширена таблица с коефициенти на триене м/у различните брози и стоманата (а може и други метали) ще е много по-полезна щото едва ли някой ще тръгне да се рови какво е ефтектоид, перитктикум и т.н. Има и малка грешка в марките на бронзите които си написал (объркал си C и S).
Темата може да се окаже много полезна за колегите с ретраците и тези с по-редки автомобили за които не се намират лесно части и понякога се налага да с правят дори лагери на коляновия вал и предлагам да и се предаде "Важност" на темичката.
Globe
10 май 2009 - 08:07
мерси колега :) ще поправя по-късно като имам повече време, ще гледам да сложа нещо като легенда например :) кое горе-долу какво означава :)
иначе добавих всички диаграми :) намерих ги в 1 четиво и ги снимах с телефона :) това са диаграмите който трябва да са :)
все пак 
както се казва ВСИЧКО ЗА МАРКАТА хехехе 
ЕДИТ: обмислям да пусна разни неща за различните видове полимери и каучуци... мисля ,че те ще са интересни за хората ! как да ги познават и разбират кой какъв е и за какво става :) ,но сега нямам много време ;) иначе ако имате идеики драскайте по 1 ЛС
ЕДИТ2: отностно триенето..,колега много по-трудно е за обяснение.. триенето е повече към механиката и не знам как да го надраскам на по-кратко и разбираемо.. то си е даже цял дял от към механиката.. цяла наука си има която се занимава само с това пусто триене ще се опитам да измисля.. нещо полезно и да намеря нещо нагледно :)
Мнението беше редактирано от Globe: 10 май 2009 - 08:22
иначе добавих всички диаграми :) намерих ги в 1 четиво и ги снимах с телефона :) това са диаграмите който трябва да са :)
все пак
както се казва ВСИЧКО ЗА МАРКАТА хехехе ЕДИТ: обмислям да пусна разни неща за различните видове полимери и каучуци... мисля ,че те ще са интересни за хората ! как да ги познават и разбират кой какъв е и за какво става :) ,но сега нямам много време ;) иначе ако имате идеики драскайте по 1 ЛС
ЕДИТ2: отностно триенето..,колега много по-трудно е за обяснение.. триенето е повече към механиката и не знам как да го надраскам на по-кратко и разбираемо.. то си е даже цял дял от към механиката.. цяла наука си има която се занимава само с това пусто триене ще се опитам да измисля.. нещо полезно и да намеря нещо нагледно :)
Мнението беше редактирано от Globe: 10 май 2009 - 08:22
doolettle
10 май 2009 - 12:37
Globe, на 10 May 2009, 09:07 AM, каза:
ЕДИТ2: отностно триенето..,колега много по-трудно е за обяснение.. триенето е повече към механиката и не знам как да го надраскам на по-кратко и разбираемо.. то си е даже цял дял от към механиката.. цяла наука си има която се занимава само с това пусто триене ще се опитам да измисля.. нещо полезно и да намеря нещо нагледно :)
няма кво да обясняваш, просто ако можеш да изровиш таблици с коефициентите на триене м/у различните материали ще е много от полза щото това е главния проблем при лагерите. Имам някъде такава но е много кратка и все пак ако я открия ще я сложа тук
