Опел Клуб България

»
Вход Регистрация Потребители Ново съдържание Промени на статуса
« Back to Забавни Opel истории

14.800 км за 27 дни на Omega B

Stanislav.I снимка Stanislav.I 14 септември 2016 - 17:06

Не намерих никъде раздел за автомобилен туризъм и по тази причина си позволявам да опиша своите преживявания през последния 1 месец. Снимков материал ще кача малко по-късно. Предполагам за някои ще бъде постно и скучно без фотоси, но със сигурност ще бъда полезен и за много други, които не държат точно в момента на това.

Идеята да направя едно голямо пътуване с реставрираната Омега ми се зароди в края на 2015-а година. Дълго планирах откъде да мина, защото спирките действително бяха много и най-вече в Русия. Дълги нощи съм се взирал в google Maps, за да мога да направя един наистина оптимален маршрут. От горчивия си опит през 2013-а година разбрах, че пътят през Галати-Рени към Одеса вече не е вариант. Там път просто няма!

Никога не бях минавал с ферибот през Дунав. Реших да видя какво е.

Ден първи: 900 км Пловдив - Требужени (Молдова)

Тръгването започна с фал - не си чух алармата и вместо в 1 потеглих в 2.30 сутринта. Останах много изненадан от факта, че съм оглушал в най-важния момент, предвид това, че подобни неща на са се случвали преди. Ех, възраст... ;-)

Направих маршрутът през Ямбол и Шумен, за да стигна до Силистра. Няколко месеца преди това бях решил, че фериботът е Силистра - Кълъраш. Пък то да се окаже Остров - Кълъраш (Румъния - Румъния). Преглътнах и този географски срам...

По сайтовете този ферибот имаше фиксирани часове. Точно фиксиран час гоних - 7.30. Нямаше как да успея предвид закъснението. Наложи се да почакам и доста на границата: още една изненада! Забавянето беше около 1 час. В крайна сметка на ферибота бях някъде около 9 часа след едно зареждане и кратка кафе почивка.

Цена на ферибота: 7 евро.

Касиерката беше доста груба. Явно е свикнала да работи с редовен контингент. Тия на ферибота също. Пътуването беше кратко - около 15 минути.

След като стъпих на румънска земя, поех по указанията на навигацията. Като такава ползвах Galaxy Tab 2 7 инча с инсталиран Sygic в пълен вариант (Европа и всички съпътстващи екстри). Следващата цел беше Леушени (Молдова). Румънските пътища са това, с което винаги съм ги помнил: тесни, но сравнително добри. Пресилени са приказки от сорта на "невероятни" и "нищо общо с българските". В източната част на страната се натъкнах на участък от около 100 км, в който селата следваха едно след друго без никаква пауза между тях. Такива участъци мен много ме натоварват.

Около 15.00 бях на румънско-молдовската граница..

За да използвате техните пътища се плаща винетка, която представлява лист хартия с печат от банката, че сте внесли сума, равняваща се на около 5-6 евро. Митничарите са любезни. Много-много не се втелясват с багажа и опашки поне при мен нямаше. От въпросната 2013-а година имах много лоши спомени за молдовските пътища, но и тогава маршрутът беше друг. Останах много приятно изненадан от настилката и маркировката. Общо взето от край до край асфалтът беше на много високо ниво. Няма натрапчиво присъствие на полиция.

Цена на литър дизел: около 63-65 цента.

Наближаваше мястото за почивка - Требужени! Селото е отдалечено от основния път на около 15 км. Пътят там вече беше лош. Имаше само баластра. Дали е слагана допълнително или е остатък от път, строен през изминала епоха - не мога да кажа. Знам само, че Баба Яга заприлича на автомобил, който през последните 6 месеца не е мит.

Къщата за гости беше много приятна. Цената за спането беше 20 евро. Напълниха ми една маса с ядене - първо, второ, десерт, хляб, вино, салата, мезета - в знак на гостоприемство, което, разбира се, не беше безплатно. Но и в никакъв случай непосилно за нашия стандарт - 7 евро! Дадох 10 и не поисках ресто. Явно са горд народ: дадоха ми бутилка домашно бяло вино като компенсация..


Ден втори: 800 км Требужени - Белгород (Русия)

Ставане в 5.00 и почти незабавно потегляне след кратка физзарядка и баня.
Повторно минаване по безпътицата.. След около 50 минути се озовавам на пътя, от който се отклоних, за да спя.
Буквално 3 км по-надолу - бариера. Останах изненадан, защото все още не бях достигнал Дубосары. Което според мен се явяваше почти изходен пункт от Молдова.
Приближи ме граничар, поиска ми документите и винетката и ме помоли да го последвам. Всички формалности отнеха 3 минути. На въпросът ми къде е изходното КПП от страната ми беше даден отговор: тук е!

А какво следва после?

Следва нещо, което го няма на нито една карта - ПМР! Приднестровска Молдовска Република. Гледах някакви пунктири по картата, но такива има и в България. Та, моя милост реши, че са някакви области. А то държава...

Спирам аз на бариерката, приближава ме много красива униформена мадама (22-23 годишна) и започва със стандартните въпроси: откъде, накъде и какво возя. Отговярам културно и без сарказъм. Отварям багажника на колата и Тулето от двете страни.

- А какво е това?
- Ами, това е фотоапарат - отговарям аз.
- А какъв?
- Как така какъв?
- Професионален ли е?
- Ами, да.

И аз вече решавам, че гаджето също снима и ми прави някакви фотосвалки. Ядец.. Нищо подобно. Звъни по радиостанцията, идва един друг чиляк на нейната възраст и задава същите олигофренски въпроси. Накрая идва и трети...

- Има ли някакъв проблем с моя фотоапарат - питам аз.
- Да, има. Такъв тип техника не е препоръчително да се превозва през ПМР.

Предложих им да погледната двете карти, които бяха в тялото, за да се убедят, че последната снимка е от април месец тази година. Не пожелаха...

- Сега Ви правим компромис. Следващият път техниката остава тук. Паркирайте колата ето там, минете през това гише и след това в онази къщичка при митничаря.

Следвах инструкциите с един леко неприятен привкус: чака ме екшън.
Интуицията рядко ме подвежда. Екшън имаше. Митничарят ми разгони фамилията. Наложиха ми някакъв данък за преминаване през тяхната държава в размер първо на 18, а след това на 20 евро - след кратка редакция. Попълвах два еднакви екземпляра на някакви митнически декларации, в които по няколко пъти вписвах номер рама, номер двигател, родители, сестри и братя, адрес в България, превозвана сума пари, стоки и т.н.

Явно не познават копирните апарати. Или по-скоро им е приятно да се гаврят с туристите...

Загубих 2 часа!

На 15 метра от въпросната къщичка се намираше ротонда и киснещ полицай в нея. Викам си, ако този не ме спре, ще пусна тото в България. Язък, до фишове не стигнах. Вдигна ми палката, провери ми документите, остана изненадан колко много букви има в нея, попита ме къде отивам, откъде пътувам и ми пожела приятен път. Беше време за зареждане на колата: плановете бяха да заредя в Молдова, защото горивото е с около 15% по-евтино от Украйна.. Но не ми било писано. Първо, защото вече не бях в Молдова, и, второ, международни кредитни и дебитни карти в тази страна НЕ ВАЖАТ! Обмен на валута можеше да се направи само в Дубосары, но реших, че не си струва напрежението: имах още около 25 литра.

Продължих нататък по нещо, което трудно мога да нарека път, но спрямо това, което ме очакваше, това си беше направо тексаска магистрала.

Съвсем след малко достигам до изходния пунк на ПМР. Следват рутинни проверки на багажа. Този път за фотоапарата нищо не казаха. Предполагам са рашили, че вече са ме разпънали на кръст с въпроси техните колеги от първия пост.. Упътват ме към граничаря: голобрад, рус и синеок младеж на видими възраст не повече от 23 години. Давам си аз документите и какво следва:

- г-н Иванов, когато взимате някакви документи, четете ли какво пише в тях?
- Зависи от документите. Предполагам питате дали съм прочел онази бележка, която ми дадоха вашите колеги, нали?
- Да, за не я питам.
- Не, не съм я прочел. Видях само, че стои моето име и реших, че всичко е наред.
- Не е наред.
- Защо?
- Защото по паспорт сте Иванов Станислав Тодоров, а тук в бележката е записано само Иванов Станислав.
- И това проблем ли е? Виждам, че като скенирате паспорта си излиза моята физиономия. Всичко пише. Влезнал съм преди 15 минути в страната и веднага излиза..
- Не, така не може да Ви пусна. Трябва да се върнете, за да може моя колега да направи редакция.
- Слушайте какво. Платил съм 20 евро някаква такса. Изгубил съм 2 часа от живота си, за да попълня неща, които можеха да се напишат само веднъж и после да се ксерокопират. 15 минути си троша колата по този път и още два пъти по толкова нямам намерение да губя, само защото този Ваш колега не си е свършил работата. При все, че разполагаше с пълни два часа време...
- Вие смятате, че това е лош път? Знаете ли какво Ви очаква напред?
- Да, знам какво ме очаква. Никъде няма да ходя.....

Овластеният с пагони и правомощия младеж видя как се запънах като магаре на лед. Явно реши, че следващата стъпка е да се жалвам на началника - щях да го направя.. Хвърли ми паспорта, каза ми великодушно "Този път Ви прощавам" и ми пожела приятен път...

"Втори път през ПМР - никога повече!"

15 км, а може би 20 по-нататък, достигам заветната украинска граница. Имам руски и български паспорт. И понеже мога да предположа какво ще бъде отношението към руснаци (колко ли пък да съм руснак, когато съм на 50% българин и съм живял тук 35 години, 2 в Русия и 3 в друга чужбина в западна посока), показвам българския си паспорт. Чичкото с мустаците и сцепената устна го погледна с презрение, а мен с двойно по-голямо, и ме помоли да покажа другия си паспорт, след като ме попита накъде пътувам. Ясно беше защо: с български паспорт без виза Русия ще я видя през най-кривия италиански макарон..

- Давам Ви валиден български паспорт. Има ли някакъв проблем?
- Да, има. Вие пътувате за Русия, а нямате виза. Значи имате и руски паспорт, който искам да видя.

Давам го и се започват едни обяснения за това, каква е в момента украинската политика спрямо руснаците. И че ако съм бил пътувал със семейството си или с възрастните си родители - проблем нямаше да има. Но след като съм сам - в колата и кръгом обратно!

И се чудя на акъла: абе, простак, кажи им че отиваш в Харков, например, не в Русия. Пък те нека да доказват обратното. Уви, късно...

Нямах особени аргументи за водене на спор, пък и с граничар такъв не се прави - не е здравословно, особено когато около теб има 4-ма граничари с десантски калашници, а ти си единственият турист, дръзнал да преминава през необятната украинска шир точно по този маршрут..

На на маршрутът всъщност нищо му нямаше - някога първокласен път от Кировоград до Харков (от югозапад към североизток). Просто времето беше неподходящо.

Сядам в колата и започва да се чудя какво да правя: добре, ще обърна, но къде ще отида? Обратно през Молдова, след това Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Бералус и накрая в Русия. А от там до мястото, където отивам - още едни 1300 км. И докато съзерцавам google maps в украински роуминг, о, небеса - единият от граничарите ми почуква с цевта на рязания автомат по страничното стъкло...

- Отиди. Викат те.

Ставам аз и направо при г-на със заешката устна..

- Виж сега, виждаш ми се свестен и откровен. Мога да престъпя правилата, но трябва да почерпиш.
- Да почерпя, но с какво и колко?
- Колко имаш?
- Малко. Повечето е на карта.
- Давай 50 и заминавай.

Имам ли избор? Отивам до колата, вадя парите, слагам в паспорта. А той с едно фино движение на три пръста го отвори така, че парите да паднат в предварително дръпнато чекмедже, а след това да го сложи на скенера... Евала, факири украински.

- Правя ти компромис. Руският паспорт го скриваш някъде дълбоко и никъде не го показваш. Казваш, че пътуваш за Харков.

О, Deja Vu. Защо ли ми прозвуча толкова познато?!

- Но преди това ще минеш през ей онази будка. Там трябва да ти регистрират колата. Разбра ли ме?
- О, да, разбира се.

Грабвам всички документи и бегом марш към указаното място. Но чувството, че ме ще друсат за още пари някак не ме напускаше.

- За къде пътувате?
- За Харков. После може и да отскоча до Русия :-))))
- Ами, трябва малко да изчакате, че имаме смяна и не знам дали ще успея да въведа колата в регистрите. А! Ама Вие вече сте пътували през Украйна...

Назова точната марка автомобил и спътниците от онази година..

- А, да. Ето, всичко е готово. Ще пътувате.

В пристъп на радост започвам да задавам глупави въпроси:

- А как са пътищата нататък?
- Кои пътища?
- Чувството ми за хумор ми харесва, прехлъцвам аз. А къде мога да заредя?!
- Навсякъде другаде, не и на първата бензиностанция.

Взехме си довиждане. Радостта, че не се наложи да давам още грешни пари ме окрили. Приземяването се случи след първите 20 км и доста се забави бих казал.

Уважаеми съфорумци, първите 245 км до Кировоград ПЪТ НЯМАШЕ!

Този участък ми отне около 8 часа преход. По някакво чудо стигнах до бензиностанция, втора подред за всичките тези километри. Попаднах в дупка, която беше с големина на моята кола и до приблизително 1/3 от джантите.

Със светеща резерва за последните 50 минути шофиране се добирам до заветната колонка...

- Пълен догоре, казвам..
- Не може.
- Как така не може?
- Първо се плаща?
- А как да платя, като не знам колко ще събере?
- Ние ще ви върнем.
- Ама аз ще плащам с карта.
- И там ще ви върнем..

Брех, тия напреднали украинци.

- Искам да платя 65 литра нафта.
- А ако няма пари?
- Рожбо, как съм тръгнал на път, ако нямам пари, бре?
- Тук се случва.
- Тук може и да се случва, но мен ме чака още път до границата, а след това хотели и незнайно още колко резервоари догоре.

Тръгна. Заредих 65 литра, но нафта не видях. Явно наистина съм карал на изпарения и прехълцванията през последните 10 км не са ехо от проблемите с двигателя за последната година, а реално "глътване" на въздух..

- А как е пътят нататък?
- Нататък е супер.

Цена за литър: около 72-75 цента.

Хм, супер, супер, колко да е супер?! Следващите 250 км бяха сравнително по-добре. Приличаха на преход в Плевенска област. До Полтава това, по което карах, все още трудно можеше да се нарече ПЪТ.

След въпросния град положението наистина се оправи и до Харков се гонихме с един Ленд Крузър осмак, набор на Опела. Използвах го като параван с извинението, че много назадвам в графика.

И ето я заветната украино-руска граница. Вече е тъмно, но аз не губя кураж: още час-два и съм в хотела си в Белгород.

Ама съм наивник...

Няма да изпадам в детайли, защото наистина ще отегча читателите. Ще кажа само следното:

1. Чаках 8 часа, докато дойде моят ред.
2. Попълвах декларация за временен внос на автомобил.
3. Разтоварих изцяло целия си багаж.
4. И дълго се чудих какво аджаба значи "полис нещо си". А то било "зелена карта". Но нали пише, че влизането на автомобили без такъв полис нещо си е строго забранен. Та, претупка ми сърчицето няколко пъти с въпроса какво съм забравил да направя.. Слава Богу се намериха добри преводачи да ми обяснят какво значи въпросната фраза. А на моя въпрос "а не можеше ли просто зелена карта" ми отговориха:

"Это Россия, детка"! Това е Русия, рожбо! (б.а.)

Мдаа, это действительно Россия. Груби и много враждебно настроени хора на пръв поглед. Съжалявам, че трябва да го кажа. Навсякъде в следващите 20 дни се сблъсквах с подобно отношение. Имаше и някакви изключения, разбира се, но твърде малко. А всъщност като народ са много душевни и отзивчиви. Защо е тази първоначална маска НЕ РАЗБРАХ...

Ден трети: 900 км Белгород - Зимовники

В 6 сутринта бях в хотела. Платих 40 евро и станах в 7.30, за да закусвам и направя втори душ. Въпреки че бях платил предварително, не ме пуснаха да си ходя преди камериерката да потвърди, че не съм консумирал нищо от минибара и че всички кърпи са си на мястото...

Белгород ме посрещна с мокри улици от вчерашния дъжд, който ме валя 5 часа на КПП-то. За делничен ден беше сравнително празно. Спрях на първата ТНК бензиностанция (Тульская нефтянная компания) и заредих догоре. Боже, какъв кеф е да купуваш нафта за 45 цента. При това уж по Евро 5 стандарта. Имаше и някаква доста по-евтина, но нея я зареждат само КамАЗ-ите.. А зад тях е ужас..

Белгородска област изненадва с хубави пътища. Целта ми беше да стигна до М4 - магистрала ДОН. Хванах път през покрайнините на областта и очаквах наистина по-лошо състояние на настилките. Имаше ремонти, които малко ме забавиха с графика, но пък беше приятно: хубаво време, хубави пътища и почти никакъв трафик.

До М4 стигнах след почти 320 км. Шосето е магистрала, но не във всички участъци. Неплатените са просто скоростни пътища. Максимално допустима скорост 90 км/ч. Камери: на всеки километър! При това работещи. Не смейте да нарушавате! Глобите са ужасни. А за много от нарушенията взимат книжки!


След като стигнах разклона за Миллерово завих вляво и поех към родния си край - Зимовники. Малко градче от селски тип, център на някаква околия в Ростовска област. Сравнително ново поселение - от 1898 г. Някаква особена история няма. Няма и какво особено да се види. Но пък там са ме родили в една люта зима на 1976-а....

В 22.00 бях при леля ми.

Трите дни пътуване приключиха успешно....След почти 2700 км и сумарно 7-8 часа сън.


Следва продължение!
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 17 септември 2016 - 20:12
Отговори

Silencer снимка Silencer 14 септември 2016 - 18:52

Много хубаво е описано всичко, чакам снимки, най-вече на пътищата и живота там...
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 15 септември 2016 - 21:51

Ден 25-ти Москва - Сувалки (Полша)

Въпреки, че предния ден изгубих почти 5 часа в отиване и връщане до Шереметиево - международно московско летище, за да изпратя дъщеря си и приятелката си, прибирайки се вкъщи в първите минути след полунощ, реших да се наспя и да не си налагам час и минута за тръгване.

Съвет: До три от летищата, които познавам - Домодедово, Внуково и Шереметиево, има осигурен железопътен транспорт, който кореспондира с метростанция. Влакът за Шереметиево се хваща от Белоруската гара, която е на 50 метра от едноименната метроспирка. Билетът струва приблизително 460 рубли, което прави около 7.5 евро. Влакът е много приятен и чист. Има си собствена wi-fi точка и се пътува около 35 минути. Препоръчвам да не се използват други видове транспорт: движението в Москва е ужасно!

Та, станах от самосебе си към 7 сутринта, гимнастика, душ, лека закуска и веднага в колата. През всичките дни от моята визита в столицата колата се намираше на платен охраняем паркинг. Цената за вечер беше 200 рубли (около 6 лева), което по думите на московчани си е супер цена. И за тук е супер ;-)

Заредих в близката ВР бензиностанция и потеглих..

Пътят ми неизбежно минаваше през МКАД - Московская кольцевая автодорога, повече позната като Московский кольцевой АД :-))))) Т.е. второто околовръстно шосе на Москва. Първото е известно като Садовое кольцо. МКАД е с дължина около 110 км. Изненадващо нямаше почти никакво движение. Обикновено дори и в събота е пълно с автомобили, камиони и автобуси. Явно моята събота беше щастлива..

След кратък преход от около 40 км по това шосе трябваше да се преместя в посока ЗАПАД. Завих в посока Волоколамск. Пътят беше невероятен. Обясних си го с Москва, но приятната изненада остана до края на Русия - т.е. следващите 600 км. Към края на маршрута по руска територия имаше ремонти, но организацията беше безупречна и някакъв особен дискомфорт не успях да усетя.

Хубав асфалт, никакво движение в Москва и в областите на запад, слънце и хубава музика - всичко е толкова подозрително добре :-)))) Спирам на последната бензиностанция в Русия - Сургутнефть! Моля да ми "пуснат" пълно зареждане и като по чудо никой не ми поиска пари в аванс. Пълня, пълня, пълня и хоп, маратонките лека-полека бяха заобиколени от нафта. "Ето, знаех си"... Онзи удар във Волградска област в чугунената част от генерацията си каза дума. Явно съм разместил гърловината на резервоара (защото действителност здраво я ударих долу колицата). Или просто уплътнителната гума вече наистина е за смяна...

Махнах с ръка, купих поредното кафе и следващите три енергетики и се настаних удобно. Непознатото тепърва предстоеше....

За пръв път ми предстоеше преминаване през Латвия, Литва, Полша, Словакия и Унгария. Обиколих Европа, живях и работих в Щатите, пътувах по работа в Африка и Азия, но в тези бивши соц.страни никога не бях стъпвал..

В приятен унес под ритмите на Флойд продължавах към заветната граница. Какво ме очакваше наистина не знаех. Тръпнех в любопитство, а същевременно малко бях напрегнат. Пред мен се изви безкрайна редица от тирове, която аз смело изпреварих (защото така се прави). Само дето пропуснах спуснатата бариера пред първия камион :-)) Нищо. Не беше въобще фатално..

Докато се чудя всичко ли правилно съм направил, бях изпреварен от мотоциклет със зловещ двигател - BMW 1600 куб.см и руска двойка на него. В далечината започнаха да се показват светофарите на КПП-то. Отчетливо виждах две червени и една зелена светлина. То е ясно какво е: червен коридор за деклариране и зелен коридор за такива като мен. Пък и моторетката се нареди на зеленото - значи не само аз нямам нищо за деклариране.

Спирам..

От будката изкача една невротична млада офицерка със скандинавското име Инга и руското бащино Феодоровна. Та, започва Инга Феодоровна да ни крещи и строява. Видите ли, объркали сме й опашката и целия ред..

Моя устата милост се намесва:

- Инга Феодоровна, когато не четем сме лоши. Когато четем - пак сме лоши.
- Не виждате ли къде чакат другите?
- Виждаме, но също така четем какво пише.
- Всички сте за червения коридор.
- Добре, тогава не беше ли по-лесно просто да изключите зелената светлина??

Млъкна, прибра се в кабинката и в следващите 10 минути ме накара да отворя всяка възможна чанта и куфар в моята кола.

Да си призная честно, беше ми много гузно, защото на практика прередих всички онези 2х10 коли, които бяха на границата преди мен. Но не по моя вина...

На втората кабинка ми поставиха печат, че колата напуска Русия. Въпреки всичко, бях два пъти предупреден, че трябва да си пазя въпросната декларация за следващия път. Веднага си спомних случката от Ден 2-ри, когато сънен чаках на едно от гишетата на руската граница, когато един беден украинец се опитваше заедно с мен да влезе в страната, но упорито му беше отказвано, защото според руската система неговата кола все още се намираше в Русия....

Отсреща вече беше Латвия. Помолиха ме да изключа видеорегистратора и да си чакам реда. Този път без да пререждам :-))

Когато след 1 час ми дойде редът, към мен се приближи строг граничар, който започна с мен комуникация на английски. Явно някъде на челото ми го пише, че този език ми е като майчин :-))) Започна да ми проверява багажа. Поиска ми талона на колата и устана изумен, когато му връчих двоен талон..

- За пръв път виждам такъв български талон..
- Да - казвам. От близо година и половина ги правят такива. Имаме проблеми с няколко европейски държави. И затова се стигна до издаване на нови подобрени и съдържащи повече информация документи.

В този момента човекът взе една лупа за око и започна с такава прецизност да разглежда талона и водния знак, все едно му продавам марка от времето на Микеланджело. И така около 2 минути. След това пристъпихме към свободен разговор. Стана ясно, че е идвал до Капитан Андреево и е останал там около месец.

Няколко минути по-късно към нас приближиха вече латвийски митничари. Този беше май поляк или германец. И започнаха да ми разглеждат декларацията, която трябваше да попълня.

Съвет: През Латвия не се позволява пренасянето на месни, млечни и рибни продукти, а също така бира и вино. Правят изключение за 1 литър алкохол и 125 града хайвер.


Знаех за забраната, но въпреки всичко превозвах 2 литра водка, около килограм червен хайвер и малко рибни консерви. Всичко обаче го бях декларирал. Явно тази прекалена откровеност им е направила впечатление и решиха да не се занимават с мен. Още повече, категорически отказвах да говоря на руски език - него само го разбирам, но лошо го приказвам. Така се оправдавах...

Всичко приключи благополучно. Преминах границата, подредих си багажа и отново в колата. Погледнах внимателно какво точно трябва да спазвам като скорости и потеглих...

Латвия има хубави пътища. Само първите 10-ина километра са по-странни. Няма магистрали. Поне не в тази част, където бях аз. Селата много приличат на руските. Градовете са много чисти и подредени. Шофьорите са възпитани. Не видях никакви нарушения на пътя, с изключение на едно: жълто, нископрелитащо такси Фолксваген Пасат, което 10 минути по-късно видях в безпомощно състояние в най-близкия град. Наигра се човекът... Но други такива нямаше. Наистина!

Латвия я прекосих много бързо. Не забелязах кога пред мен се появи поздравителен знак за Литва. Положението общо взето беше същото: култура, възпитание, хубави пътища и руски села. Градовете все така чисти и приятни за гледане.

Не ми се наложи да зареждам гориво, но и в двете държави нафтата беше от порядъка на 94 цента до 1 евро.

Полша беше пред мен, а с нея и следващите 700 км.

Навлязох в тази държава малко преди полунощ. На входа ме спря полицай, който на чист руски език искаше да види какво имам в багажника. Едно дръпване на щората до средата му беше достатъчно. Пожела ми лек път и си казахме довиждане.

Ден 26-ти Сувалки - Бялисток - Люблин - Кросно - Калугерица (Сърбия)

Спирането малко ми обърка плановете да разгледам внимателно скоростните режими в Полша. Не ми се търсеше в интернет и затова реших да изпровизирам. Реших, че правилата им едва ли се различават коренно от нашите или европейските като цяло.

300 метра след границата ме очакваше първото село. Знакът беше зелен с изписани ситни букви на някакво име. Чинно забивам скоростта на 60 и започвам да карам. А отзад суета...

И така следващите 5 села.

В 6-тото видях, че освен зеления знак, стои и още един - за населено място (бял фон с черни сгради). И май само тям трябваше да се кара с 50-60. В другите населени места всички караха с 80. Така направих и аз.

Но умората си каза думата. Спрях на първата бензиностанция, за да заредя. Каква беше изненадата ми, когато никъде не видях нищо, което да ми прилича на дизел, моторин или каквото и да било производно на нафта. След бърз въпрос получих и отговор - вашето гориво е ON :-)))

Заредих около 35 литра за 35 евро и се паркирах в колата. Вече не ми се занимаваше с резервации на хотели, къщи и пр. постройки. Исках просто малко да дремна и да продължа напред. Не се получи. Бензиностанцията явно беше вървежна. Спираха и тръгваха коли, чуваше се музика, реч, смях и телесни звуци. Дойде ми в повече. Запалих колата и започнах да търся друго по-добро място. 30 км по-нататък го намерих: сврян сред тирове на безименна спирка някъде из североизточна Плоша.

Следващите 2 часа успях да заредя малко батериите. Измих си зъбите, отворих си енергетика, налях си черен чай и запалих колата.

Оттук нататък започна моят малък ад: практически нескончаема поредица от полски села. И така, да сама Словакия. Имаше, разбира се, тук там участъци от по 5-10 км без населено място, но бяха кът...

Смело заявявам, че това беше най-тежката част от моя преход след прословутата Украйна.

Но пък видях една прекрасна страна: много хубави пътища, красива природа, възпитани шофьори и съвършено подредени населени места с много религиозни хора. Беше неделя и там, където имаше най-много автомобили, там беше местната църква. Останах очарован....

Последните 50 км от Полша ме докараха практически до нервен срив: имаше много ремонти. Тези 50 км ми отнеха близо 2 часа време.

Показа се и Словакия. За нея се бях подготвил с електронна винетка на цена от 10 евро. Бях я платил с карта няколко дена по-рано. Някъде четох, че понякога ченгетата дебнат още в самото начало на страната, далеч преди да си достигнал до първата бензиностанция.. "Береженного и Бог бережет" са казали руснаците. Този, който се пази, и Господ го пази в максимално близък превод на български..

Ммм, откровено казано, очаквах много повече. Заварих сравнително лоша настилка в първите километри и ужасна мръсотия. Нямаше и спомен от онези китни, красиви и подредени полски села. Чувствах се като в България - грозни фасади, порутени дворове и боклуци по банкета. Комбинацията от много села едно след друго и ужасните завои на моменти ми навяха мисли, че това пътуване май скоро няма да има край..

Нищо подобно. Унгария вече се виждаше. За нея също се бях подготвил с електронна винетка, която от 10 стана на 12 евро след някакви такси и удръжки. Входът на Унгария също ме разочарова: разбит път и много прахоляк. За моя радост положението малко по-късно се управи, но чувството, че наближавам само се изостри: нагли шофьори, грозни къщи и безкрайна натурия...

Някъде там навигацията ми чертаеше маршрута: единият през Будапеща, а другият през Дебрецен към заветния Шегед - изходната точка от Унгария към Сърбия. Хванах ужасен трафик към столицата. В дясната лента беше невъзможно да се кара: имаше безконечна опашка от движещи се с 90 км/ч хора. Лявата лента беше другата крайност... Намърдах се в нея с Баба Яга и газ с колоната. Изненадващо бързо стигнах до Шегед. Преди това обаче заредих с последната бензиностанция. Какво точно ми сложиха не разбрах, но колата учудващо много започна да гори....

На границата унгарците даже не ме проверяваха, а само махаха с ръка. По същия начин се държаха и сръбските им колеги. Сърбия беше пред мен...

Реших, че трябва да подмина Белград и тогава да спя. Така и направих. Вече се чувстваше къде се намирам: неравни и лошо закърпени пътища с непрекъснато присветващи автомобили зад мен. Бурята беше въпрос на време: облаците говориха сами за себе си...

Малко преди Белград излизат две големи зелени табели: Ниш и Белград. Не се лъжете да хващате пътя към Ниш, въпреки че именно него гоните. Това е някакво околовръстно, което ще има да минавате бая време. През Белград ограничението в началото е 120, а след това 80 км/ч. Истината е, че никъде в града не се спира: така са го направили простите сърби, не като умните българи, които за да пресечеш София трябва да изгубиш час и половина.

Хвана ме периферията на бурята. За мое щастие, разбира се: чистачките отказваха да работят. Движеха се все по-вяло и по-вяло...

На 20 км след Белград се спрях на удобна бензиностанция. Купих си малко пиене, измих си зъбите, тоалетна и бързо в колата. Интернет имаше на корем. Обадих се на близките си, за да им кажа, че съм добре.

Легнах в полунощ с идеят за бърза дрямка, а се събудих в 5 сутринта :-)

Ден 27-ми Калугерица - Пловдив

Пътят до Ниш и Пирот мина като едно мигване на очите. Тунелите са станали малко по-широки и високи, ако някой скоро не е минавал оттам... Бъдещата магистрала, която братята сърби строят, вече е цялата в дупки. За сметка на това още не е в експлоатация.

Изненада ме цената на сръбската магистрала. Там никога не бях плащал по-малко от 17-20 евро. Сега на първата бариера платих 2.50, а на втората 6. Т.е., 8.50 за цяла Сърбия.

Преминаването на границата между двете държва отне не повече от 5 минути. Следва зареждане в Драгоман и 70-ина километра до София. По съвет на приятел трябваше да мина по северната тангента. Къде ли беше тя обаче?! Знаци не видях, не че не знаех как да стигна до нея...

В 11.00 си бях вкъщи. Зад мен останаха 27 дни пътуване, общуване и най-вече натрупването на още знания и безценен опит.

А за останалите 21 дена в продължението....
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 09:46
Отговори

Bonchev снимка Bonchev 16 септември 2016 - 09:04

Продължавай да пишеш, чета с огромен интерес и възхита :)
Отговори

Ne6to Smisleno снимка Ne6to Smisleno 16 септември 2016 - 10:46

Първия пост го зачетох по диагонал преди няколко дни и в един момент се усетих, че чета внимателно и с интерес. Браво! Определено е доста увлекателно.
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 13:55

Посрещането при леля ми беше пищно. На масата бяхме в тесен семеен кръг: леля, чичо, братовчедка ми и нейният съпруг (немски кардиолог). Всичко беше претрупано с храна. И понеже три дена изкарах с 6 сандвича и няколко литра вода, то място в стомаха въобще не липсваше. Бях отлабнал с около 6 килограма. Това за три дена, разбира се...

Червен хайвер, речни раци, сьомга, черен хляб, квас, пилешко, телешко и свинско :kinggrin: И домашен сок от прясно сварени плодове...

Още на следващия ден драснах към центъра, за да си купя руска SIM карта. Важно е в кой регион се намирате, но най-малко имате три възможности:

- BeeLine
- MTS
- Megafon

В моя случай имаше и TELE2.

Общо взето, който и оператор да хванете, няма да сгрешите. Има по-добро и по-лоши оферти, но в никакъв случай няма да сте недоволни. По стара традиция се спрях на Билайн.

Съвет: Добре преценете дали ще пътувате и къде. В рамките на областта няма да имате роуминг. Ако я напуснете обаче, таксуването се извършва по други схеми. В този случай кажете, че искате карта, която да няма роуминг в Русия. Т.е., свободно да общувате, докато сте в тази страна.

Моята карта струваше 500 рубли (7 евро) и имаше включени 500 минути, 500 съобщения и 5 GB в рамките на Русия. Реших да сложа още 300 рубли за всеки случай и получих 15 GB подарък :smile3560:

Няколко дена по-късно купих още две карти, които трябваше да се ползват от дъщеря ми и приятелката ми. Този път предпочетох YOTA - услуга на Мегафон. За 300 рубли (4 евро) получавате 300 минути, 300 съобщения и неограничен интернет на максимална скорост в цяла Русия. Картата обаче се активира само когато свалите приложението на едноименната услуга и следвате указанията.

Преценете сами кое е по-изгодно. В случай на някакво следващо пътуване аз бих предпочел Yota.

Покритието на операторите изненадва много приятно. Качеството на връзките също.

Най-често не е проблем да се плаща с кредитна или дебитна международна карта. Попитайте вашата банка при какви условия стават разплащанията в Русия. При мен не беше много скъпо - 0.5% от платената сума, плюс някакви стотинки.. Тегленето от банкомат обаче ми беше солидно: 5 лева на транзакция и 1.5 или 2% от сумата, която теглите.

Пари сменяйте само в банка - горещо ви го препоръчвам. Става малко по-бавно и с онези бележчици от машинките, но пък и наплив за смяна на пари особен няма. Имайте предвид, че не всички банки предлагат такава услуга. В СБЕРБАНК със сигурност ще ви вземат парите, но курсът е по-нисък. При 72 рубли за евро на мен ми плащаха 70.50 рубли. Не е Бог знае каква разлика. Просто го имайте предвид..

Разходките по родното градче приключиха много бързо: както вече написах, няма нищо особено за гледане. Струва си да се види музеят от ВСВ (ВОВ на руски). Има два танка: единият е на входа на населеното място, а вторият е на гробищата. Имат си няколко библиотеки, хазна, община, Магнит (нещо като нашия Т-Маркет), централен парк, няколко училища (начално, основно и два средни), голям пазар, голяма железопътна гара и безброй къщи..

Няколко дена по-късно реших да посетя селото, откъдето е дошъл дядо ми. Той произхожда от сравнително богато семейство за онези години - т.нар. кулаки. Това е прослойка, която се е изхранвала с частен бизнес, в който са били ангажирани единствено и само членове на семейството. Други хора не са се допускали. След революцията новата власт решава, че това са богаташи-експлоататори. Бизнесът е заличен, а семейството разселено по цяла Русия - така, за наказание и назидание!!

Прабаба ми отказва да напусне село Летник (Ростовска област) и умира от гладна смърт в началото на 30-те години, когато дядо ми е влизал в казармата.

Беше ми любопитно откъде започва всичко. Не се поколебах: заредих колата, взех снимки от леля ми, на които е дядо с братята му на могилата на баба ми в това село. И бръъм, 180 км на юг. Стараех се по пътя да спазвам всички възможни ограничения - знаех, че камерите не са про-форма, а ченгетата в областта се славят със своята корупция. Някъде около Сальск се заформи една тапа: трактор с ремарке се движеше едва-едва, а колоната вече беше няколко стотин метра. Изчаках да достигна прекъсната линия и да наближа "виновника" и газ с малко Евро 5 отзад :whistle: При завършването на маневрата настъпах двойна непрекъсната линия...

На едно голямо колело няколко километра по-нататък ме спира полиция (ДПС - дорожно-патрульная служба). Поискаха ми:

- шофьорска книжка
- талон
- митническа декларация (специално погледна дали има печат)

Казаха ми, че съм направил нарушение и ме помолиха да ги придружа до колата. Там на таблет ми показаха какво съм нарушил. Обясних всичко както е: започнал съмм маневрата на разрешен участък, завърших изпреварването на двойнонепрекъсната линия. Обясних, че в моята страна това се допуска и не се счита за нарушение..

- А в нашата страна е недопустимо.
- Добре де, какво трябваше да направя? Да набия спирачки, за да се удари в мен следващият започнал маневрата?! И да избирам - акт или ПТП.
- Вие решавате. Нарушили сте правилата и трябва да си платите за това.
- Г-да полицаи, преминавам през територията на няколко държави. На връщане те ще са дори още повече. Мога ли да познавам всички нюанси на закона?
- Вие решавате. Имам право да Ви отнема шофьорската книжка и да Ви изпратя на съд..

Излизам от колата видимо разстроен, звъня на свои приятели в Москва и на един генерал-лейтенант от Псков. Обяснявам ситуацията и получавам три еднакви отговора:

"Да, взимат книжки. Да, изпращат на съд. Давай колкото ти поиска. Ако решиш, че е склонен на пазарлък - пазари се. Ако не, давай и бягай"..

В колата на едно малко листче ми се изписа сумата от 10.000 рубли (140 евро) и бързо се зачерта. Нямах избор...

Уважаеми, колеги. Не си правете експерименти със законите извън България. Не сте в позиция за пазарлъци и спорове. Просто карайте както трябва, спазвайте маркировки, знаци и се съобразявайте с останалите участници в движението. Тази глоба ще я помня дълго, предвид факта, че тук нямам акт от 7 години!

...

Видях село Летник. 4 часа обикалях гробищата със снимка в ръка и с единствената цел да намеря могилата на прабаба ми - уви, без успех. Открих обаче живи роднини на въпросното гробище, които също бяха дошли да поднесат букет на могилите на техните родственици.

Настроението ми се беше скапало тотално. За сметка на това видях откъде е дошъл дядо ми. Направих си съответните изводи, видях онова, което исках и пропътувах общо 390 км.

Продължението следва..
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 14:00
Отговори

Dechkko снимка Dechkko 16 септември 2016 - 13:56

Супер историйка, наистина увлекателна. Само не разбрах през повечето държави като Литва, Латвия, Словакия и т.н. само транзит ли мина. Не спря ли някъде да разгледаш, я по-голям град, я столица. От тия държави само пътищата ли видя? Интересно ми е да чуя и какво ти е мнението за всички тия бивши СОЦ държави сравнени с България? Наистина ли сме най-зле или вървиме към по-добро....

ПС: Преди 2 години бях в Кипър и там се запознах с една естонка и тя ми обясняваше, че е дошла в Кипър поради мизерията в Естония. Обясняваше ми, че там минималната заплата била около 500 евро по спомен и ми се стори много странно.

ПС2: Чакаме и снимки :)
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 14:07

За съжаление нямах време за туризъм.
В България трябваше да съм на 12 септември, а на 13-ти имах важна среща.
Да, действително от тези държави видях само пътища, но понякога и те са достатъчни, за да си направиш определени изводи.

Полша ще я видя този декември отново. Имам планирано преминаване оттам и смятам да посетя град Освиенцим и емблематичния Аушвиц-Биркенау по път към Дрезден.

Не мога да знам какъв е стандарът в Литва, Латвия, Естония, Полша, Словакия и Унгария. Мога да се ориентирам по това, което виждам. Всичко съм го споделил в първото си мнение. Давам си сметка в каква райска страна живеем и колко несъобразителен и невъзпитан народ я обитава. Освен това и никой няма желание да направи някаква промяна, като започне от себе си, например....

Между другото, руснаците имат една приказка: "Хорошо там, где нас нет" (Хубаво е там, където не сме.). В Америка е много хубаво, но и там хората имат проблеми. Те на свой ред пък смятат, че има много по-приятни места за живеене от САЩ. Но да не философствам..
Отговори

calibul снимка calibul 16 септември 2016 - 14:21

Благодаря за споделеното, преживяно пътешествие!
Хубаво е наистина да има такъв раздел, в който да се описват такива по-дълги пътувания, които ще са в изключителна помощ на следващите ентусиасти. :icon_wink2:
Наистина ако има и тук-таме по някоя снимка, картинката ще е доста по-интересна.
Да разбираме, че Омегата се е представила без забележки през целия този път, което говори че добре си я "ревизирал" преди това! <_<
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 15:04

Снимки ще има съвсем скоро.
Малко съм неориентиран как да ги кача във форума. Ще използвам postimage.org. Надявам се да няма проблеми.

Да, Омегата не създаде никакви сериозни проблеми. Освен чистачките, които спряха да работят в края на маршрута, в Зимовники трябваше да махам предна броня, за да оправя течащо казанче на чистачките. Някой от многото знайни и незнайни майстори беше решил да го закрепи с един, вместо с два болта. Като резултат дясната перка на климатика беше претъркала маркучето. Резултат - слабо налягане в системата за вода, а най-накрая тотално скъсване на маркуча.

Цялото онова обгрижване, което направих за последната година, наистина ми се отблагодари.
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 15:27
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 15:37

На ферибота Остров - Кълъраш.

Публикувано изображение

На Газпром за кафе и фреш.

Публикувано изображение

Зимовники. Река Куберле - на 5 метра от двора на леля ми.

Публикувано изображение

Железопътна линия, преминаваща през Зимовники и в непосредствена близост от горната снимка.

Публикувано изображение

Една от централните улици в Зимовники (Скибы)

Публикувано изображение

Някогашното кино..

Публикувано изображение

Черна маца на припек.

Публикувано изображение

село Летник

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

На входа на Зимовники

Публикувано изображение

Малък ремонт

Публикувано изображение

Първата Yota

Публикувано изображение

Старбъкс, Арбат, Москва

Публикувано изображение

Рекламен автомобил на ресторант в Москва, Арбат

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Още малко Арбат

Публикувано изображение

Публикувано изображение



Царь Пушка, Кремъл, Москва

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Царь Колокол, Кремъл Москва

Публикувано изображение

Кремъл

Публикувано изображение

Васили Блажени

Публикувано изображение

Красавицата и Звярът

Публикувано изображение

ГУМ

Публикувано изображение

гр.Елиста, Калмыкия

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

След Елиста..

Публикувано изображение
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 15:58
Отговори

vankis снимка vankis 16 септември 2016 - 15:41

Истинско приключение. Благодараско, че го споделяш с нас !
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 15:57

Коломенское, Москва

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Царицыно, Москва

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Усадьба Кусково, Москва

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение


Още малко от Кремъл и Червения площад

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Волгоград, Мамаев Курган (Родина Мать)

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Стените в монумента са изписани с имената на жертвите, паднали по време на битката за Сталинград (Волгоград)

Публикувано изображение

А така е изглеждал целият града преди 73 години

Публикувано изображение

Волгоградска панорама - музей за ВСВ

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Имаше много за снимане, но бях пропуснал в бързината да платя символичните 100 рубли за правене на снимки (3 лева). Тези са малко нелегални.

Снимка от корабче по Волга с дъщеря ми

Публикувано изображение

И само две снимки от трасето Москва - Латвия

Публикувано изображение

Публикувано изображение
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 16:12
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 17:01

На 29-ти август в Москва трябваше да пристигнат останалите двама членове от моята туристическа група - дъщерята и приятелката ми.

Лелката искаше да закара в Москва на сина си много багаж и продукти. Място колкото щещ, защо не?

Започнах да се приготвям за път: документи, пари, навигации. Исках да почистя колата, защото е много неприятно да караш 1200 км в кочина. Купих маркуч, пистолет за вода, извадих прахосмукачката, гидюрията от колата, гъба, веро и препарат за кожен салон. И се започна... И в следващия момента виждам, че предно ляво колело е на 5 мм от бронята, а предно дясно на 5 мм от задната част на калника. ШОК И УЖАС!!

В 6 вечерта в събота се започва едно диво търсене на стенд. От трите места, за които ми каза лелката, успях на третото, което, всъщност, беше най-малко вероятното, че все още съществува. Момчетата бяха все още там. Качих колата на подемник. Майсторчето монтира на гумите от онези стари метални скоби с въженцата и огледалцата и си свърши работата. Беше ми малко странно да наблюдавам тази процедура, понеже имам навика от Пловдив да ходя на модерен стенд с лазери, база данни и не знам още какво.. Но най-важното беше, че колелата привидно изглеждаха добре и при десен завой вече нищо никъде не се търкаше :-)))

Съвет: Ако ви се наложи да правите стенд в Русия след ужасяващ преход в Украйна, вашата дума е "сход-развал".

Станахме в 3. Спал съм не повече от 2 часа. Не знам по каква причина, но никога не мога да спя преди и по време на път. Към 4 вече бяхме качили целия багаж. Гледах и не вярвах какво сме натоварили в колата. Сложих отново Тулето, защото не обичам да ми се мотат разни неща в купето.

Пред нас бяха 1200 км, 300 от които бяха в Ростовска област. Останалите 900 км трябваше да преминат по М4: комбинация от магистрала и скоростен път.

Случихме на време. Леля ми почти през цялото време спа. Имах някакви опасения, че движението ще е ужасно. Така и стана. При първото стеснение на М4 се озовахме в жесток трафик. Беше нормално и очаквано, не и за леля ми, която до последно твърдеше, че вече всички са се прибрали и няма почти никого да има по пътищата.

Напротив. Всичко живо се прибираше в Москва, използвайки за целта последната неделя преди училището - 1-ви септември. Та, далеч преди Воронеж, се задръстихме. Видях на живо явлението "обочечник" (обочина - страна, нещо странично, банкет) - тарикати, които решават, че могат да карат по банкета или някакви преки пътеки в близкото поле или гора. Но няма нищо случайно. По въпросните банкети се виждаха момчета на скутери, които бяха сложили табели на вратовете си, които гласяха "Объеду пробку. Дешево" (ще заобиколя задръстването евтино). Тия голобради малки мъже гладни няма да останат - със сигурност!

Наближихме Воронеж. Там започнаха и платените участъци от магистралата, а с тях и спокойствието. Разрешената скорост вече беше 110 км/ч, докато на безплатните е само 90. Както вече писах - камерите са на всеки километър. Даже и не си помисляйте да нарушавате. Ще видите много хора, които карат по-бързо. Но и тук е така. Как те се оправят е техен проблем. А вие ще си имате разправия на руски език с полицай, който е готов на всичко, само и само да ви измъкне парите от джоба. Без значение дали ще отидат в хазната или в неговия джоб.

Малко преди пунковете за плащане има табели, на които странно защо са указани нощните тарифи за преминаване на превозни средства. Непосредствено преди будките има актуални цени спрямо часовата зона: от 0.00 до 7.00 и от 7.00 до 24.00. Ако дневната тарифа е, например, 80 рубли, нощната е 50. Не е два пъти разлика, но пак е по-евтино.

Целият преход до Москва ми излезна около 800 рубли - малко повече от 10 евро. Считам, че е съвсем нормална цена, предвид километрите.

Съвет: на един от пунктовете вместо пари търсят бележката за платена магистрала от миналата отсечка. Така че нищо не изхвърляйте - няма да ви натежи
Съвет: руската дума за "касова бележка" е "чек". Ако не ви я дадат по някаква причина, просто кажете "Дайте пожалуйста чек".

Целият път е изпълнен с бензиностанции, места за почивки и тоалетни. Последните са голям проблем. Не зная къде сте свикнали да се облекчавате, но ако държите на чиста тоалетна - понамалете очакванията. Бензиностанциите, колкото и да са големи, обикновено рядко имат повече от две тоалетни за двата пола. Стават големи опашки, особено когато има много автомобили или е спрял автобус. На няколко места по пътя има обособени големи тухнели тоалетни - там да си призная не съм спирал, но видях че са платени. Има и трети вариант - т.нар. сортир! Въпросното място е тухлена постройка с две врати (мъже и жени) и дупка в земята. Без вода, разбира се. Който е предпочел вариант №3, още около входа замисля вариант №4 - в близките храсти...

Часът е 16.15. Навигацията показва, че остават още 88 км до Москва. Трафикът значително се увеличава. Започвам да потривам ръце и да си представям как се качвам при братовчеда, хвърлям всичко на пода и влизам в банята. А след банята вкусно хапване и в леглото..

Но не ми било писано всичко това да се случи толкова бързо... 3 минути по-късно тотално спряхме. След още 10 започнахме да пълзим. И така в следващите 30 минути. Причината беше тривиална: много лека катастрофа в най-лява лента. Подминахме ПТП-то и продължихме нататък. За да компенсираме закъснението, увеличихме скоростта. Вече се мяркаха табели, които разрешаваха 120 и 130 км/ч. Добавих от себе си малък 5 километров толеранс и се понесох със 135. Забелязал съм, че Омегата работи най-тихо и приятно именно в диапазона от 130 до 170 км/ч.

10 минути по-късно историята се повтаря: спиране, чакане и бавно пълзене. Накрая същата гледка: две леко докаснали се коли в най-лява лента. Но явно и руснаците са като тук: всеки трябва да види, да снима, да цъка.. Абе, гледай си пътя: още километри ни чакат.

Още няколко минути след това 30 метра пред мен става трета еднаква катастрофа: две коли в най-лява лента със символични щети. Без да се чудя и мая давам десен мигач и се изстрелвам в дясна лента. Колегите отзад ме последват, но явно лошо са преценили ситуацията, защото тези отзад връхлитат със страшна скорост. В задното огледало само видях как 5-6 автомобила станаха на салата. Движението изцяло спря....

Предвид това, че всичко наоколо беше с автомобили, реших че моето присъствие е напълно излишно и даже не си направих труда да спирам. Може би трябваше, но само щях допълнително да запуша пътя с присъствието си.

Москва вече беше пред нас. Заваля ни пороен дъжд и следващите 20 км беше библейски апокалипсис. Участъкът от М4 към и непосредствено преди Москва е познато като Каширское шоссе. По него се стига до МКАД, в който трябваше да се влея, а след това по МКАД да стигна до Варашавско шосе, водещо от своя страна до Подолоск, Тула, Курск и Белгород. Повече познато като М2.

Да но спускането от М4 към МКАд не се оказа толкова лесна задача. Отне около час. По МКАД едва пъплихме, но за щастие не спирахме никъде. За сметка на това вливането от околовръстното към М2 (Варшавско) се оказа цяло предизвикателство. Отне още час..

В крайна сметка на адреса, колеги, бях в 21.15 - 5 часа по-късно! Т.е., толкова ми трябваше, за да мина 88 км.

На другият ден, два часа преди излитането на самолета, става ясно, че има проблем с пълномощните на дъщеря ми и властите отказват да я пуснат....

Следва продължение..
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 17:04
Отговори

DanZKi снимка DanZKi 16 септември 2016 - 17:13

:knee: Отдавна не се бях захласвал по разказ така! :thu:
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 18:05

Отказът на летище София да пусне дъщеря ми се оказа голям шок за мен. Дадох си сметка, че съм се предоверил на нотариуската, с която работим от поне 15 години. Сега вече като гледам, наистина всичко е много близко до акъла, но аз не съм нито нотариус, нито юрист, а един обикновен редови гражданин, който разчита, че след като е платил нещо, ще получи качествена услуга насреща..

Паникьосах се здраво. Започнах да звъня в българското консулство в Москва. Слава Богу, че го има и го знам къде е: преди 26 години ходих на българско училище в съседен блок. Свързването с "Мосфильмовская" 66 беше изключително трудно нещо. Първо даваше безкрайно дълго заето. После ми се наложи поне 5 пъти да изслушам едно съобщение на умопомрачителен руски език и накрая 5 пъти връзката се разпада..

В края на краищата се свързах с човек от консулството, на когото обясних за какво става дума. Той ми каза, че трябва да дойда на място и да напишем пълномощно, което после да изпращаме...НЯКАК!

Успоредно с това съм на телефона с България, в уточнение на това, какви са вариантите за следващ полет най-рано на 30-ти август. На тази дата нямаше. Трябваше да се пътува на 31-и, а визите започнаха на тик-такат от 25 август. Вече сме с 6 дена по-малка екскурзия. Уви...

Посрещнах приятелката си с кола. Беше изключително лоша идея, но братовчед ми настоя. Пътят от тях до Шереметиево е около 80 км. Преходът ни отне 180 минути на отиване и 150 на връщане.

На 30-ти рано сутринта ставам без въобще да съм мигнал и минутка време, правя душ и потеглям за Мосфилмовска. Предварително бях проверил коя е станцията на метрото, намираща се най-близко до нашата дипломация. Реших, че е "Университет". Тръгнах от "Бульвар Дмитрия Донского" - първа и последна станция за сивата линия. Преди това пътувах около 20 минути с маршрутка.

Билет за метро, тролей, трамвай и автобус струва 50 рубли.
Билет за маршрутка струва 40 рубли.


Московското метро е направено така, че да се загубиш само, ако много го желаеш. По принцип е адски интуитивно и почти няма нищо общо със софийското, освен мотрисите. Тунелите винаги са два - по един във всяка посока. На много малко станции мотрисите тръгват в една и съща страна. По стените на станциите всичко много красиво е написано. Ясно се вижда на коя станцията сте и на коя станция от съответната линия има "переход" (преход) на съседна линия и как се казва спирката на този преход.

Единственото, което трябва да знаете е, откъде тръгвате и къде отивате. След като веднъж сте се качили в мотрисата, поне на 6 места във вагона има огромни карти със схемата на Метрополитена: гледате още веднъж откъде сте тръгнали, слушате къде сте в момента (или просто гледате на екраните) и най-накрая планирате къде искате да отидете. Обикновено има поне два начина да стигнете там. Вие решавата по кои линии...

Не се чудете, ако полицай ви помоли да спрете и да си покажете багажа. Не го приемайте лично, че изглеждате подозрителен за някого. Това се прави за доброто на всички пътници в метрото.

За обемисти багажи е предвиден скенер, но не и допълнителен билет!

Стигнахме до "Университет". Бях наистина много паникьосан и объркан. Реших даже никого да не питам как да стигна до въпросната улица. Вероятността да попадна на някой, който щеше да ми отговори или поне да ми обърне внимание, клонеше твърдо към 0.

Катя вървеше пеш, а аз му ударих един 3 километров спринт до българското консулство... Беше ме страх от задръствания. По тази причина не взех и такси. А за това разстояние едва ли щеше да ми вземе повече от 200 рубли.

200 метра преди него спрях, за да си поема въздух и да изпръхна. О, изненада - Ким Чен Ун и фамилията му ми се усмихват от таблото. Ясно. Пред мен е консулската служба на Корейската Народна Демократична Република...

А ето го и българското посолство и консулската служба. Часът е вече 10. Започнали са в 9 и работят до 11.30. Явно не съм направил правилен разчет на времето. Нищо. Все пак съм тук. И няма да си тръгна, докато не направя пълномощно, руската дума за което е "довереность".

След 10 минути чакане на входа някой да ми отвори, следва проверка за колани с експлозиви и други опасни метални предмети. Вече съм вътре и гише №7 (ако не греша) е моето спасение на така дълго планираната екскурзия...

- Добър ден, какво желаете?
- Трябва ми пълномощно за непълнолетната ми дъщеря, с което да дам своето съгласие да пътува сама до Москва.
- Няма проблем. Ето Ви бланка. Попълнете я. Ще е готово утре.
- Утре не мога. Утре детето ми лети. Трябва да го има в ръцете си по това време...
- Добре, но ще струва 30 вместо 15 евро.
- Колкото и да струва - трябва ми днес.

Жената явно е видя в мен много притеснение и страх и ми казва:

- Вижте, ще говоря с консулката, за да направим пълномощното днес и то да струва 15 евро.

Благодарих. Взех бланката и я попълних почти веднага. Жената я взе, пусна я през принтер, за да разпечата водния печат, подписа се и ми го връчи. Помолих я да изпрати пълномощното до летище София, като дадох 20 евро и не поисках ресто. 3 минути по-късно бях помолен да звънна в София, за да разбера дали всичко е получено..

Да, беше! Каква радост!

Държах оригинала, ръцете ми все още трепериха. Днес научих поредния си урок....

А какво да правим сега? Как какво? Денят е пред нас. Центърът е на 15 минути с метрото. И отново под земята. Излизаме на Арбатская. Едноименната улица е на 2 минути пеша. Това е емблематично място в Москва. Това е улица на културата. Има много музиканти, художници, магазини за сувенири и заведения за хранене, кафенета, барове. Между другото, точно там се намира Koyote Ugly ;-)

Напълнихме една чант с матрьошки - малки и големи! Цените варират много. Най-евтината (4 в 1) струва около 300 рубли. Зависи какво е нарисувано там, разбира се, колко са големи и най-вече колко кукли са. Имаше матрьошки и за по 3500 рубли (50 евро) и за по 10.000. За всеки джоб и вкус, както се казва..

Хапнахме по един местен дюнер. Нарича се "шаурма". Струва 150 рубли - 2 евро. Прави се от руски азиатци с ръкавици и шапки. Точно, както е в България. :-))))

Публикувано изображение


Тази е с питка от кашкавал и нещо си..
Имах нужда от кафе. Заспивах вече. А хубавото кафе в Русия също е голям проблем. Там чаят е на почит, а не кафето. Пред нас се появи Старбакс. Пихме по една кафе, водичка и плодова напитка. Еспресото беше уникално. Цената му беше 284 рубли. 4 евро с две думи.. Водичката беше 160 - 5 лева, а сокчето 220. Просто вече не ми пукаше. Свърших си работата. Шансовете дъщерята да пътува вече се бяха увеличили многократно.

Същевременно купихме билет за връщане от Москва за двете момичета. А в България презавериха билета на Теда срещу 120 лева. Така нейното пътуване със самолет набъбна от 450 на 570 лева. Нищо. Здраве да е. Първият полет със самолет трябва да се запомни :-)))) Е, връщането можеше да бъде избегнато, но нейсе.

Към края на Арбат се намира една също изключително емблематична сграда за Москва, тази на Министерството на Външните работи. Т.нар. МИД России.

Публикувано изображение

От Арбат до Кремъл по права линия е около километър.

Кремъл ще ви приеме, ако преди това си купите билет, после преминете през билетен контрол и накрая ви проверят щателно за опасни предмети.
Цените на билетите са следните:

- 0 рубли за ученици и ветерани
- 250 рубли за пенсионери
- 500 рубли стандартен билет, който включва част от обектите
- 750 рубли е билет, който включва посещение на оръжейната палата

Взехме 2х500 и влезнахме да гледаме. Част от снимките съм качил по-горе.

За да посетите Червения площад обаче, ще трябва да излезнете от Кремъл и да направите една голямо обиколка на крепостните стени. Точно срещу входа на хотел "Четири сезона" (нещо огромно е) е и входът към Червения площад. Най-често там има скенери. Трябва да се наредите, за да бъдете проверени.

Уцелихме конкурс на военната песен. Имаше представители от много страни - Израел, Гърция, Италия и много други. Площадът беше изцяло зает от сцени, седалки и транспаранти. Така и не успяхме да го видим както трябва. Даже и при второто посещение седмица по-късно....

Прибрахме се благополучно около 8 вечерта. Вечеря, баня и легло. Не и сън..

На 31-ви август получих обаждане, че всичко е наред и дъщеря ми пътува сама за Москва. Беше голямо притеснение. Все си мислих, че това първо пътуване със самолет, трябваше да стане с придружител, който внимателно да обясни какво, къде, кога и как. Нищо. И така се учи човек. Така като помисля, 90% от моят опит си е живо откриване на топлата вода. Както и да е...

Полетът беше сравнително ранен - кацане в Москва около 18.15. Отново маршрутка, метро, Белоруска гара, експресът за летището и обратно. В 22.00 бяхме вкъщи. Събрах си багажа, вечеряхме, душ и в колата :-)))))

Моля? Какво означава "спане"?


В полунощ бях на близката бензиностанция. Освен 40 литра гориво си купих кафе и поредните 3 енергетики, на които разчитах, че ще ме държат в кондиция след 2 часа сън за последните 48 часа...

- Тате, тате, колко километра имаме?
- 1.200.
- 1.200??? Това не е ли много? Колкото до Кападокия от Пловдив ли е това?
- Ах, каква памет имаш само, Теодорче. Толкова, мило.
- Ооо, тате, ние теб няма да те оставим, че да не заспиш по пътя.
- Така е, бонче, няма - приглася Катя..

10 min later....

Станислав пътува в колата с две спящи красавици. И така до след 8 часа.

На разклона за Миллерово двете кокони се събуждат и гледат на света с ясен бистър поглед. Моя светлост с експлоадирали капиляри гледа знаците, които му показват че го очакват още 320 км до Зимовники....


Продължението следва...
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 18:26
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 19:59

По обед си бяхме вкъщи. Малко легнах да поспя. Прекарах в сън следващите час и половина.
Към пет следобед вече бяхме на центъра на Зимовники. Както няколко пъти споменах, няма нищо особено за гледане. Точно това обясних на двете госпожици: да не бъдат с някакви особено големи очаквания. Водя ги просто на място, откъдето са моите корени. Или поне единият от тях :-)))

Мястото ми е много скъпо. Свързвам го с най-любимите си хора в този живот - баба и дядо. Помня бабината къща, която двете сестри и брат им (майка, леля и чичо) продадоха след смъртта й. И до ден днешен всичко ми е пред очите. Със завързани очи мога да покажа къде е къщата, зимната и лятната кухня, сарая, навеса с инструментите, баня, тоалетна и разкошната градина. Убеден съм, че дори с превръзка на очите няма да сгреша нито с една крачка. По зла ирония на съдбата не успях да се сбогувам нито с дядо, нито с баба. А сълзите не могат да върнат мъртвия от гроба..

Вече рано се стъмваше по това време. В 19.30 си беше тъмница. Бяхме в парка, но се чувствах като в някаква заблатена местност: около нас имаше изобилие от жаби. Обяснявам си ги с двата водоизточника наоколо. Иначе няма откъде. Реката е твърде далече, а местността изключително суха и с подчертано континентално лято и континентална зима. Т.е., с гарантирани температурни амплитуди от поне 65 градуса. Появиха се и много комари. Трябваше вече да се прибираме. Утре ни чакаше път към град Елиста, столица на Калмикия - автономна република в състава на Русия.

Въпросната държава в държавата е около 3/4-ти от площта на България с население колкото Пловдив, почти половината от което живее в град Елиста - столицата...
Жителите са монголоиди, говорещи руски език и изповядващи будизма. Къщите им са типично руски, за сметка на храмовете, които по никакъв начин не се вписват в пейзажа. Може би, защото не съм свикнал да виждам такива контрасти..

Пътят от Зимовники до Елиста е приблизително 180 км. 160 от тях са Ростовска област. Останалите 20 са Калмикия. Разбираш, че си там по качеството на настилката. В Русия е така - има много области. Всяка от тях има губернатор. Ако губернаторът много краде - пътищата са лоши. Ако краде с мярка или въобще не си позволява такива волности - настилките са много добри към отлични. Та, тези последни 20 км бяха зле. Хайде, не чак толкова зле, но спрямо областта са някъде в скалата под 4. Тази република доста пострада от последната икономическа криза. Даже по път към Елиста се минава през един прелез, през който в последните 4-5 години не е минавал влак..

Ако напишете в Гугъл "Монголия" и кликнете върху "изображения", ще видите това, което видях аз - безкрайно скучни тревни степи. Без пясък, разбира се. Автомобилите са с мрежи на радиаторната решетка. Първо ми се стори странно, но когато спрях в Елиста и си погледнах емблемата отпред, веднага разбрах защо: решетката и радиаторът бяха станали лобно място на десетки скакалци с големината на малка лястовица...

Основната ни идея беше да видим будистки храм. Имаше и други интересни обекти, като музея на шахмата и музея на Калмикия, но за тях не останаха време и сили. Честно казано, не вярвах, че някога в този живот ще стъпя на подобно място. Тази религия я свързвам с няколко хиляди километра на изток, с Хималаите, с безкрайните монголски степи, защо не и с Китай...

На входа на храма пишеше на руски и местен език какво НЕ МОЖЕ в храма. Основните ми снимки оттам са на фотоапарата, който в момента е в колата. Мога по памет да възпроизведа най-тривиалните от тях:

- влиза се без обувки
- пази се тишина
- храмът се обикаля по часовниковата стрелка
- до олтара имат достъп само будистите
- на службите присъстват само будисти
- жените нямат право да влизат с панталони

По последната точка хората се бяха приготвили с кърпи, които желаещите да влезнат вътре жени се омотаваха около кръста. Това правило много ми напомни на друго такова, което трябва да се спазва в руска православна църква: жени без кърпа на главата не се допускат!

Свалих си маратонките. Беше ми малко неловко да ги оставя там - толкова скъпи обувки там просто нямаше...(Рийбок за 40 евро)
Влезнах вътре. Обиколих по часовниковата стрелка. Видях огромна статуя на Буда. Мернах подарено облекло от Далай Лама на храма. Видях пейка и приседнах. И като Кунг-фу Панда започнах да си повтарям: "Вътрешен мир", "Вътрешен мир"... Обстановката е твърде специално. Най-вероятно много хора просто няма да си дадат сметка къде точно се намират. Проседях там близо 25 минути. Но става 14.00 и трябваше да започне служба. Нямаше друг начин - наложи се да излезна. А обувките бяха все така там, на местото, където ги бях оставил.

Следващата спирка беше едно сносно заведение, където трябва да направим ритуален обед :-) Нищо не бяхме закусвали, а стомасите постоянно ни напомняха за това..

Цените бяха съвсем приемливи. Качеството на храната съвсем задоволително. Хапнахме и бързичко излезнахме. На повечето места в града първо се плаща, след това се консумира. Явно по някаква стара руска традиция, че никой на никого не вярва.

Не видях хора, които да пушат. След това разбрах, че това е в разрез с религията...

Поехме обратно към Зимовники. Вече беше почти 4 часа следобед, а шишовете чакаха да бъдат приготвени. Разбира се, от мен. Купих 5 кг дървени въглища. Този кюмюр беше вероятно с най-доброто качество, което досега съм купувал...

Гърди, врат, бут и сьомга, гарнирани с три вида тежки руски салати, традиционна шопска, квас, черен хляб и червено вино. Като сме зле, все така да сме!


Времето напредна, а утре трябваше да се става рано. Очакваше ни пътуване до Волгоград - един от градовете герои на Русия и такъв, с население над 1 милион жители. Пътувал съм и друг път натам. Пътят е 300 км, само 60 от които са в Ростовска област. А във Волгоград се крадеше до съвсем скоро. Сещате се за какво ви говоря - нямат пътища там. Преходът щеше да отнеме около 4-5 часа в едната посока и още толкова в другата, но вече по тъмно. А графикът беше тежък - Мамаев Курган, Панорамата и разходка по Волга с корабче...

Продължението следва..

Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 20:05
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 16 септември 2016 - 20:54

Алармата беше направена точно за 6. Според леля ми безкрайно закъсняхме с това ставане. И май се оказа права. Но за това малко по-късно.

Качихме се в колата: аз, Катя, Теди, Олга и Мартин.

Каква ирония на границата на сарказма - ще водя чистокръвен западногерманец във Волгоград: място, където войските на Хитлер са претърпели една от най-тежките си загуби по време на ВСВ. Но наборът е изключително разбран и твърде нетипичен немец, въпреки арийския си произход: бледо-румена кожа, къдрава кафява коса и тъмнокафяви очи, с кръгли очилца. Малко по-нисък от мен, с ръст около 180 см, с леко оплешивяване в обрастта на челото. И колкото е нетипичен по произход, толкова е и нетипичен като лекар: много търпелив, учтив, изслушва пациентите си, невероятно ерудиран, възпитан и приятен събеседник.

Същият ден (3-ти септември) го поляхме във Волгоград и му честитихме 40-те години.

Както вече написах, пътищата са зле. На 60-ти километър от нас има кръгово кръстовище непосредствено след Дубовское. Там започват типичните волгоградски пътища - неравности, дупки не толкова, лошо направени ремонти. Наистина, с Украина и дума не може да става за сравнение, но положението е наистина трагично спрямо Ростовска област. Карах бавничко. Онези 140 евро все още ми напомняха кой съм и къде съм. Пък и не само.. Гледах да пазя колата и комфорта на пътниците в нея.

Около 11.30 приближихме Волгоград. На входа на града има КПП с бариери. Скоростта е ограничена на 10 км/ч. Гъмжи от полиция и военни. Мен ме спряха, разбира се: рядко срещан моден на Опел с чужд номер и пълен с хора. Помолиха ме да отворя багажника и да си покажа документите: книжка, талон, митническа декларация и зелена карта.

Продължихме нататък. Нищо, че бяхме в града. До Мамаев Курган оставаха още около 45 км. Волгоград има три големи булеварда, които се движат успоредно на Волга по левия бряг. Градът е дълъг около 100 км. Пътищата вътре като цяло са лоши. Въздухът е доста тъжък за дишане - КамАЗ-ите са на почит!

Мамаев Курган се вижда от поне 20 километра. Чувството, че е съвсем близко не те напуска в следващите 50 минути. Горе-долу толкова ни отне, за да го достигнем. В задната част на монумента има паркинг, където можете да си оставите колата. Същото е възможно и по пътя към този паркинг - място бол. Родина Мать (Мамаев Курган) е предпочитано място за разходки, за сватбени снимки и за чуждестранни туристи. Статуята е впечатляваща. Цитирам цифри по спомен - самата фигура е около 53 метра, а с меча става към 84. Конструкцията сама по себе си е уникална. Дело е на същия архитект, който по-късно проектира Останкинската кула в Москва. Нейният връх се отклонява до 10 метра при силен вятър. При ясно време се вижда на около 80 км. Във вътрешността на кулата има тунели, в които са опънати дебели стоманени въжета. Не се чудете - това е сграда, която имитира конструкцията на житния клас.

Отдалече също изглежда много впечатляваща Родина Мать - така се нарича статуята. А Мамаев Курган е целият комплекс. Курган е някаква разновидност на погребален камък или паметник. Заставайки до фундамента на статуята, висок около 2 метра над земята и 16 метра под нея, редом със статуя с цитираните размери, разбирате колко малки сте всъщност. Само мечът е към 30 метра. В него има тунел, по който се стига до най-високата точка. Използва се за смяна на осветлението. Място само за връзкари :-))))

Малко под паметника има сграда, в която гори вечен огън. Има постоянен пост. Смяната му е голяма атракция. Стените на тази сграда са изписани с имената на всички идентифицирани жертви от онези години. От нея се слиза към всички останали паметници и монументи в комплекса. Интересни са пясъчните стени и плачещата майка.

Надолу по стълбите се стига до река Волга и т.нар. "Проспект имени Ленина". На български - бул.Ленин. За разлика от Москва, в малките градове отношението на хората е съвсем различно. Там вече можеш да попиташ и да очакваш отговор. Искахме да отидем няколко спирки по-надолу, за да стигнем до Панорамата - музей за ВСВ. Упътиха ни с кой трамвай да се предвижим, въпреки, че грешка в този случай просто нямаше как да стане - спирките бяха три, а Гугъл Мапс не показваха никакви кръстовища или отклонения в тази посока. Билетите вече струваха само 20 рубли, спрямо 50 в Москва.

Качихме се на някакъв трамвай и потеглихме. Интересното беше по-късно: същата мотриса слезна в някакви подземни тунели и накрая се озовахме в станция на метро :-))) Това беше вече нещо ново - някакъв много странен транспортен хибрид. Просто ако се абстрахираш от мисълта, че си в трамвай, по никакъв начин няма да направиш разлика с метрото в София или Москва: приблизително същите станции, същата миризма на влага, същата екипировка (релси, елеватори, имена на станции и т.н.)

Панорамата беше на 500 метра от спирката в посока реката. Видяхме сграда от онези години - страшно е да се гледа. Запазили са я за спомен на поколенията, за да не забравят историята си. Нещо, на което всячески се опитват да ни научат тук.. Входът на музея е осеян от ПВО оръдия, танкове и самолети. Билетите за експозицията не са никак скъпи. Върти ми се нещо от порядъка на 200 рубли - няма и три евро. За правене на снимки - още 70. Нещо се замотах с билетите и съвсем се отплеснах с таксата са фотоси. За мое съжаление направих само 2 снимки. Другото е в главата... И ще го помня, докато съм жив. В музея е събрано всичко руско, немско и съюзническо, до което са се докопали: мототехника, револвери, пистолети, автомати, леки и тежки картечници, ПВО оборудване, шинели, пушки, каски, писма от и до войници, трофеи, 10 цилиндрови двигатели от витлови самолети, патрони, снаряди, карти, възстановка на окопи, палатки и пр. На един огромен макет се прожектира кратък документален филм, който показва какъв е бил градът и какъв е станал, как са се развивали бойните действия и пр. Във всяка от залите има служител на музея, която не позволява нерегламентирани снимки и шум! Пази се тишина!

Панорамата също се обикаля по часовниковата стрелка...

След като излезнахме в интернет видяхме, че имало и втори етаж. Който всъщност бил черешката на торката. Нищо, вторият етаж ще го оставим за третото посещение на Волгоград :-)

Качихме се и на корабче. На 100 метра от музея имаше речна спирка. Там платихме по 300 рубли на калпак (4 евро), седнахме на маса и си направихме поръчка. Цените са завишени, разбира се, но в никакъв случай непосилни. Полигавихме се малко с кафета, лимонади и вино (без шофьора) и платихме около 12 евро сметка. Разходката си струваше. Не знаех, че бреговете на Волга са толкова пясъчни. Пясъкът обаче не е като морския, а много по-ситен и сбит. Такъв е и в Зимовники на реката... Волга е красива река, но Волгоград изглежда бедно. По никакъв начин не може да се сравни с Ростов-на-Дон (на реката Дон). Но разходката беше прекрасна и това последното беше просто някаква кратка и злободневна констатация, отколкото тема на разговор...

Разходката по реката приключи. Сега трябваше да се върнем онези 3 спирки обратно, да изкачим няколко стотин стълби, да стигнем до Родина Мать, а след това да се спуснем до паркинга. Отне ни около час и половина време. Още толкова отиде в трафик.

Дотук 3 часа само за да напуснем Волгорда. И още 4, за да се върнем в Зимовники.

Пътят беше осеян с коловози: претоварването на тежките камиони в тази област явно е практика. Пътят е осеян с дълбоки следи, а Омегата вече е по-ниска от обичайното. Малко преди края на лошия участък отдолу се чу зловещ удар. Спрях веднага и взех фенера. Погледнах много внимателно: нищо счупено не се виждаше. Забелязах само, че тръбата на генерацията почти опира в земята. Предполагам този удар е засегнал и резервоара, защото след него вече нямаше как да напълня гориво догоре - съдържанието на гърловината се изливаше на земята....Помните ли зареждането ми преди Латвия?!

Но всичко е добре, когато приключва добре. В 0.30 минути си бяхме вкъщи. На същия ден, но вечерта, гостите от Германия трябваше да пътуват за Ростов-на-Дон, откъдето щяха да летят за Дрезден. А веднага след тях ние хващахме отново пътя към Москва....


Продължението следва...
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 16 септември 2016 - 21:03
Отговори

_shady снимка _shady 17 септември 2016 - 00:00

Слави, чета в захлас! Отдавна тук не се беше писало така...изключително интересно и пленително! Определено ще препрочитам.
Сравнението на пътя с плевенска област - право в 10ката!
Чета те и си представям сякаш аз съм пътувал. Бил си на мечтани за мен дестинации, късметлия си!
Изненада ме как малката е пътувала самичка, браво на хлапето!
Чакам с нетърпение да завършиш историята!
Отговори

Dechkko снимка Dechkko 17 септември 2016 - 09:45

Имам идея да направим корица и от този разказ да направим книжка, която да се продава заедно с клубните артикули :)
Отговори
Хостинг от NS1.bg
Хостинг от NS1.bg