Как се казва колата ти?
iCo95 09 септември 2014 - 09:27
Като я купихме от чичо ми още я кръстих Хлопелчето. Колата е Опел Корса 86 година. Много и се радвам въпреки че има някой забележки по боята.
Мнението беше редактирано от iCo95: 09 септември 2014 - 09:28
Мнението беше редактирано от iCo95: 09 септември 2014 - 09:28
boicaka 23 октомври 2014 - 11:08
Бритонито си и викам и ако не и кажа, че е красива ми са сърди и прави магарии.
vankata_nedel4ev 18 юли 2015 - 21:56
По-рано и виках леля Ася, но като се замисля напоследък много често е Бараката или Катафалката
ГостMarla_* 27 декември 2015 - 15:29
mirra, на 14 януари 2005 - 18:44, каза:
Не вярвам, че колите ни са само ламарини! Щом имат характери и души, значи имат и имена :lol: Мойте любимци си носят имената и до днес (нищо, че част от тях "не са между живите" :( ).
Сегашното ми (болно :( ) животинче се казва 2 (как и защо е прекалена дълто, та ще го оставя за друг път).
Искате ли да споделите и вие?
П.П. Ей, колко празни мисли му ражда главата на един празен човек (без работа! )б.р. кола))!!! :dancin:
Сегашното ми (болно :( ) животинче се казва 2 (как и защо е прекалена дълто, та ще го оставя за друг път).
Искате ли да споделите и вие?
П.П. Ей, колко празни мисли му ражда главата на един празен човек (без работа! )б.р. кола))!!! :dancin:
Здравейте,
И аз като много други от известно време посещавам форума и най-накрая се престраших да се регистрирам.
ШофьорКА съм от 10 години, но в началото карах само служебни и на приятели коли (на които също давах имена). Моята първа кола е Corsa от 1993. Имам я от 7 години и щом оцеля след като мъжа ми се учи на нея да шофира, значи ще пребъде.
Мисля си, че като за първи пост е добре да започна с представянето на мойте момичета: (Една по една в хронологичен ред).
Като малка бях много впечатлена от книгата на Ерих Мария Ремарк "Трима другари". Там един от главните герой има автомобил, който носи името Карл. Логично първата ми кола я нарекох Карла.
Надявам се да нямате против да цитирам една малка част от книгата, където и Карл участва, за да ви стане ясно защо я кръстих така.
Приятно четене.
Цитат
— Ела — каза ми Кьостер и запали мотора на Карл.
— Мога да си отида пеша, Ото, няколко крачки са.
Той ме изгледа.
— Ще излезем малко навън.
— Добре.
Качих се.
— Карай ти! — каза Кьостер.
— Глупости, Ото! Не мога, пиян съм.
— Карай! На моя отговорност!
— Ще видиш — казах аз и седнах на волана. Моторът ревеше. Кормилото трепереше в ръцете ми, Улиците се люлееха край мене, къщите се тресяха, лампите бяха силно наклонени под дъжда.
— Не върви, Ото. Ще се блъсна в нещо.
— Блъсни се — отвърна той.
Погледнах го. Лицето му беше ясно, напрегнато, но овладяно. Той гледаше улицата пред нас. Облегнах се назад и стиснах волана по-здраво. Прехапах устни и присвих очите си. Бавно пътят стана по-ясен.
— Накъде, Ото?
— Нататък, навън.
Стигнахме улицата, извеждаща извън града, и поехме по шосето.
— Дълги светлини! — каза Кьостер.
Пред нас бетонното шосе блестеше в светлосиво. ()
Валеше слаб дъжд, но капките ме удряха като зърна град в лицето. Поривите на вятъра бяха силни, облаците висяха ниско, над самата гора те бяха разкъсани, през тях се процеждаше сребро. Мътилката в главата ми се избистри. Бученето на мотора пронизваше ръцете и цялото ми тяло. Усещах машината и нейната сила. Експлозиите на цилиндрите разтърсваха тъпата вцепененост на черепа ми. Буталата тласкаха като помпи моята кръв. Натиснах газта. Колата летеше по шосето.
— По-бързо! — каза Кьостер.
— Ще мога ли да удържа колата? Пътят е мокър.
— Запомни: преди завой превключвай на трета и не намалявай газта.
Моторът зарева. Въздухът плющеше в лицето ми. Наведох се зад ветроупорното стъкло. И изведнъж се слях с бучащата машина, кола и тяло станаха едно, едно напрежение, едно силно вибриране, усещах колелата под краката си, усещах земята, пътя, скоростта, с едно помръдване нещо се намести, нощта зави и зарева, избиваше всичко друго в мене, устните ми се стиснаха, ръцете се превърнаха в клещи, а аз с всичките си фибри усещах само пътя и летежа по него, безпаметен и едновременно крайно внимателен.
На един завой задницата на колата занесе. Навих волана в обратна посока, веднъж, втори път и дадох газ. За един момент всичко загуби опора, беше като въздушен балон, но след това колата пак стъпи здраво.
— Добре — каза Кьостер.
— Имаше мокри опадали листа — казах аз и усетих отпускането и топлината, която ни облива след всяка опасност. Кьостер кимна.
— Това е проклетията на горските завои през есента. Искаш ли цигара?
— Да.
Спряхме и запушихме.
— Сега можем да обърнем — каза след това Кьостер.
Върнах колата по обратния път в града и слязох.
— Добре беше, че покарахме, Ото. Разведрих се.
— Следващия път ще ти покажа друга техника за вземане на завои, но само когато пътищата са сухи.
— Добре, Ото, лека нощ!
— Лека нощ, Роби.
Карл полетя. Влязох вкъщи. Бях много уморен, но съвсем спокоен и вече не тъжен.
— Мога да си отида пеша, Ото, няколко крачки са.
Той ме изгледа.
— Ще излезем малко навън.
— Добре.
Качих се.
— Карай ти! — каза Кьостер.
— Глупости, Ото! Не мога, пиян съм.
— Карай! На моя отговорност!
— Ще видиш — казах аз и седнах на волана. Моторът ревеше. Кормилото трепереше в ръцете ми, Улиците се люлееха край мене, къщите се тресяха, лампите бяха силно наклонени под дъжда.
— Не върви, Ото. Ще се блъсна в нещо.
— Блъсни се — отвърна той.
Погледнах го. Лицето му беше ясно, напрегнато, но овладяно. Той гледаше улицата пред нас. Облегнах се назад и стиснах волана по-здраво. Прехапах устни и присвих очите си. Бавно пътят стана по-ясен.
— Накъде, Ото?
— Нататък, навън.
Стигнахме улицата, извеждаща извън града, и поехме по шосето.
— Дълги светлини! — каза Кьостер.
Пред нас бетонното шосе блестеше в светлосиво. ()
Валеше слаб дъжд, но капките ме удряха като зърна град в лицето. Поривите на вятъра бяха силни, облаците висяха ниско, над самата гора те бяха разкъсани, през тях се процеждаше сребро. Мътилката в главата ми се избистри. Бученето на мотора пронизваше ръцете и цялото ми тяло. Усещах машината и нейната сила. Експлозиите на цилиндрите разтърсваха тъпата вцепененост на черепа ми. Буталата тласкаха като помпи моята кръв. Натиснах газта. Колата летеше по шосето.
— По-бързо! — каза Кьостер.
— Ще мога ли да удържа колата? Пътят е мокър.
— Запомни: преди завой превключвай на трета и не намалявай газта.
Моторът зарева. Въздухът плющеше в лицето ми. Наведох се зад ветроупорното стъкло. И изведнъж се слях с бучащата машина, кола и тяло станаха едно, едно напрежение, едно силно вибриране, усещах колелата под краката си, усещах земята, пътя, скоростта, с едно помръдване нещо се намести, нощта зави и зарева, избиваше всичко друго в мене, устните ми се стиснаха, ръцете се превърнаха в клещи, а аз с всичките си фибри усещах само пътя и летежа по него, безпаметен и едновременно крайно внимателен.
На един завой задницата на колата занесе. Навих волана в обратна посока, веднъж, втори път и дадох газ. За един момент всичко загуби опора, беше като въздушен балон, но след това колата пак стъпи здраво.
— Добре — каза Кьостер.
— Имаше мокри опадали листа — казах аз и усетих отпускането и топлината, която ни облива след всяка опасност. Кьостер кимна.
— Това е проклетията на горските завои през есента. Искаш ли цигара?
— Да.
Спряхме и запушихме.
— Сега можем да обърнем — каза след това Кьостер.
Върнах колата по обратния път в града и слязох.
— Добре беше, че покарахме, Ото. Разведрих се.
— Следващия път ще ти покажа друга техника за вземане на завои, но само когато пътищата са сухи.
— Добре, Ото, лека нощ!
— Лека нощ, Роби.
Карл полетя. Влязох вкъщи. Бях много уморен, но съвсем спокоен и вече не тъжен.
И другата ми кола е Opel