Опел Клуб България

Малко преди празниците, като разбрах, че се събират 4 почивни дни, изведнъж ми хрумна да събера набързо бойната група и да отидем малко да си починем на въздух и на скара-бира на т.нар. наша вила в с.Липница, където няма никаква мобилна връзка Извинявам се, че не дадох повече гласност на тази идея, но местата за спане бяха ограничени :b070: То и така едва се събрахме, мястото заприлича на туристическа спалня, още се чудя как успяхме да се съберем но снимките ще покажат. Използвахме жокера "помощ от приятел" - някои си носеха походните и надуваемите легла. За съжаление, Васко не успя да дойде, иначе беше обещал да направи и палатков лагер в двора

Та, организирах набързо нещата, и 9:15 в събота бяхме с Жоро и Митко Метана в Метро на пазар за месища и други нужни продукти. Овършахме, натоварихме всичко (чак на задната седалка на Резервната имаше багаж, и то не малко - овързан прилежно с колана ) и потеглихме. След което... спряхме в задръстването на излизане от София няколко стотин метра по-нататък. Все едно де, измъкнахме се и натиснахме по магистралата. Малко по-късно бяхме вече на крайната точка и започнахме подготовката за посрещането на останалата част. В опити да направим място за повече коли в двора, успяхме леко да закачим Резервната и Метановица предник за задник при поднасяне по хлъзгава трева на пресечен терен. Последствия няма. По моите подробни обяснения пристигнаха акулите и Микси, след като успешно се бяха справили с преплуването на препятствията по пътя. Какви са те? Ще видите в някой от следващите епизоди на този летопис. Малко след тях до заветната точка се добра и варненското присъствие в лицето на Оги и Ина - точно навреме за сядане на масата. И така, започнахме един обяд, който продължи до 3 и нещо през нощта Към 23 и нещо, направо от Пловдив през затворения Златишки проход, изненадващо за почти всички, се присъединиха към скромната ни компания и едни ксенони на тъмно червена вектра с двама пътници. Явно добре съм обяснявала, след като Бугатия също успя да ни намери А ние бяхме една тиха група, кротко пийваща предимно биричка и гледаща филм Идването на Бугатия промени нещата, и всичко влезе в рамките на нормалното Закономерно, по-късно 1 по 1 отпаднахме от състезанието и къщата притихна... Единственото, което се чуваше, беше оглушителното хорово хъркане на Марто и Оги, станало причина с Ина да станем в 6 сутринта в неделя поради невъзможността да спим при тази дървообработвателна дейност. Станахме, закусихме, пийнахме кафенце, поиграхме дартс, направихме една разходка от около час и половина, и около 9:30 вече не бяхме единствените будни. Преди обяд Бугатия отпраши, че си имал някаква работа, а Митко Метана с Нана, Оги и Ина тръгнаха също към София, за да може Митко да вземе жена си, а Оги и Ина да свършат някои задачи. Останалите прекарахме времето в дрямки, мързелива игра на карти, приготвяне и печене на още скара, поливането й с много и общо взето, релаксация. Другата част от компанията се върна пак точно навреме за сядане на маса с благата вест за разгрома, който нашите момчета бяха постигнали над отбора на Пежо. За съжаление, Васко не беше успял да се присъедини към Метановица Е, опитахме се да изядем и неговия дял от скарата. Опитите продължиха пак до късно на верандата, макар че времето не беше особено топло. Вътре така или иначе нямаше място за маса

Понеделник сутрин. Направените предишната вечер планове да станем към 9, да закусим и пием набързо по едно кафе, след което да тръгнем за Белоградчик, естествено изостанаха с около 3 часа, поради целокупното успиване на компанията. При преминаването ни през Враца, бяхме засечени от Васко, който се намираше там по работа. Все пак, бяхме там в 2 и нещо следобед, хапнахме и се качихме към крепостта. Гледките, които се откриват оттам, са уникално красиви. Скалите са невероятно интересни, можех да прекарам цял ден в снимане. То и така едва ли остана камъче, което да не съм снимала от 10 различни ъгъла. Но тази картина не може да се опише с думи, по-надолу ще следват снимки. След като обиколихме надлъж и нашир всички възможни пътечки, стъпалца и скали, тръгнахме по обратния път, ама не този, по който дойдохме, за да има разнообразие. В Монтана се разделихме с Метаните, които хванаха през Петрохан за София, а ние се върнахме в базовия лагер. Опитахме се да доизпечем всичко, което беше останало, ама не се справихме - нито с изпичането, нито с изяждането Бяхме уморени от емоциите и забавното шофиране през този ден, ама сме много добри с километрите - вилата е на 80 км, а километража пак сочи 500! По някое си време си легнахме и на сутринта се събуждахме поетапно всички с една мисъл: защо трябва да си тръгваме днес Отговорите са 2: Нищо не е съвършено, и Всичко хубаво рано или късно свършва.

Благодаря на всички, които направиха този 4-дневен уикенд незабравим

Снимки ще има по-късно, ако не заспя, или направо утре, ако имам време

kaka, на May 1 2007, 10:11 PM, каза:

абе намерили сте си повод за , докато други се трудиха усилено

айде чакаме снимките, пийеници такива

Ето една представителна извадка снимки, ще има и рар архив.

Така започна всичко

С идването на Оги се започна една безкрайна стрелба по бирени кутийки с въздушна пушка


Липнишки изглед

Съвсем подходящо занимание за 7 сутринта

Ранна сутрешна разходка - черквата в Липница

Още един изглед

Сънените ангелски очички на Кали Акулска

Опел Клуб е навсякъде




Ето през тази рекичка се минава, за да се стигне до вилата. Сега строят мост.


А ето и как се минава

Туристическата спалня

Тая скара от какво ли дими толкова?

Ааааа, наденичкииии

В това време Микси се вихри




Малко почивка на слънце след осигуряване на храната

Белоградчишката крепост и скалите




А защо се качвахме пеша, като горе имало паркинг!?

Оттук нататък започват едни ей такива изгледи, за които аз коментар нямам!

Позата на Огито за нагласяне на самоснимачката

Аре де, моля ви се, пуснете ме!

Групова снимка (на овцете)






А сега как да сляза оттам



П.П. Ето и рарчето с всички снимки в размер 1600 х 1200
Мнението беше редактирано от kaka: 02 май 2007 - 00:28

Хаха, не си пропуснала да ме споменеш на няколко пъти тамън
Жалко, че не успях да се включа както беше планувано, но изникна малко неотложна за съжаление работа :( Иначе радвам се, че все пак се засякохме и се видяхме, макар и за кратко. Посмяхме се прилично и трябваше да отпрашваме, кой накъдето беше тръгнал. Другият път дано съм на линия и Аз, а иначе съм сигурен, че сте прекарали незабравимо

значи имам две възражения:

пръво: с туй мръвки дет ги показваш само огладнях нечовешки :2angry1:

секонд: абе кака ми, ти сигура ли си, че си ходила там, че по снимковия материал не мога те открия нийде.


п.с. абе тоя Огнян голем гъзар го дава - за единият уикенд си купива неква Ф-ка, брей, брей, брей...

Определено ни беше лудница....след като пропатувах 360км за да стигна до там и преминах Златишкия проход за 3 часа има няма...и за капак заварих 8 човека полузаспали включително и Митята бях просто шокиран и се заех с разбуждането им..и така....обичайните заподозряни бяха там, обичайните коментари и базици за разни уепенки също......аве както казва един виден член на форума "Опел клуб България е навсякъде"

Абе гадове глей как яко сте си изкарали! Баси а аз тука се уда какво да права четири дена... И тия шишко-прасчовци що си ги снимала бе како? Сега и аз огладнях...

П.С. Тая Астра не е на Оги а на негов приятел

Спокойно мога да кажа че тези четири дни ми се отразиха много добре. Яд ме е само че не можахме да изядем всичката храна ама най трябваше да стойм до другия вторник...
А Белоградчик с тея красоти, просто не мога да опиша как се изкефих на тая природа...
Тая снимка трябва да се казва "Пластелина на връстените"

Как да почна и откъде, като беше уникален уикенд..
Още в петъка ми се случи първото хубаво нещо от очертаващите се много такива, а именно да си зеем баба Калина от многомесечното лечение , после с кака ви Жужа понапазарихме за.. почти толкова колкото и другите, аве.. презапасихме се повечко ама по-добре така, инак току виж сме позаслабнали нещо И в прекрасната утриина събота около един, земахме та земахме Миксеронича и го вместихме някъде между замразените пиуешки гърди и зарзавата шот тя калибричката е славна с големшкия багажник ама не е и бездънен
Пътя до Липница беше безпогрешно приятен като бяхме изпуснали вече задръстванията и се насочихме към Ботевградския регион. Благодарение на безпогрешните навигаторски умения на г-ца Веселинка се справихме безупречно с намирането на село липница или.. на едно от селата с такова име , щот се оказа че те са няколко махали през 5 километра и всичките те са Липница После по живописните завои демонстрирах на Микси и Жужалина няколко скромни дрифтчентца които не винаги са здравословни за колата и намерихме и живописната и добре описано от Кака виличка , баа Калина влезе успешно в ролята на комбайн, мухобор, сенокосачка, кюфтетлъскачка, бъбрекоразбивачка и ненапоследно място.. зелена подводница както ще се види и от идните снимки. Виличката и природата около нея надминаха очакванията ми, аве, просто е уникално мястото, и то не беха некви скари, то не беха некви салати, недремещи Нани, пушещи скари.. аве мани мани.. тцтц!!! Всичко което последва се върти около приятно лафче и маса препълнена с месища опечени под вещите умения на майстор барбекю шеф Жоро и Марто некое и друго филмче, некой и друг Жоро посред нощ и мега яката природа!
На следващия ден както каза Васи премина в духовни размисли, умствени усамотения и други високо интелектуални възвишени действия като разходки в гората, пуцане на Хироузз, гледане на мачлета, и как какво, скара бира и други такива
На идния ден, някъде много рано сутрионта, малко след съмване.. около 11 часа, май успяхме да се сберем целата тумба и да заминем към така заветната цел.. Белоградчик и кулите. По пътя най интересното нещо преди да срещнем Ндооу возещ се на... такси Шкода и пътуващ към некой хамерикански щат беше спирането ми за превишена скорост с цели 30км в час, като мойта скортост реално непревишаваща 70/ освен при задминаването/ доблираше тази на Бимата и белата Астра шред мен, но чич полицай си ме заплю и реши да полафим малко Попровери ми документацията, полафихме малко на екзистенциалните теми от живота и се сбогувахме по живо по здраво, нема такъв филм, дори и заделеното 10таче си остана в мен
Като пристигнахме в Белоградчик който е уникално градче!! зехме та потърсихме некое местенце да му поапнеме и вкарахме в проблемация и нервинг за цел месец бедните хорица в едно кръчме, които не бяха виждали толкова хора на еднъж.. Понапълнихме тумбаците с малко съмнителните шкембета чорбета, дорбчета, кашкавалчета и други такива и се закатерихме към алеята н агероите водеща до крепостта.. Както винаги се оказа че имало паркинг до горе и сме бъхтили напразно но... трее се спортува отвреме на време :b070: Мястото и природата, пейзажа са...нямам думи, само снимките могат да опишат магията му!!!
Навръщане Жоро придобил бъбречна мускулна треска реши да се павози малко на бимата замене от оптимистично настроения Оги, който остави Ина за да се повози на мойта каручка по обратния път за виличката и по желание ма Микси и Оги им приповдигнах леко адреналина като нарушихме няколко десетки правила от ЗЗДПП и най вече това за превишена скорост;)
Идната вечер вече е позната песен и за съжаление всичко хубаво не е да има край, но временно се преустановява до.. другия път
Искам да изкажа искренните си благодарности към домакините Марто и Васи :b070: , към Митко и половинката му и принцеска Нана , към Оги и Ина коит пропътуваха бая километри за да се присъединят, към Жоро с неизменните му готварски и салатни умения, Веселинка за заразния и смях и приятна компания, и ненапоследно място към търпеливата ми неземна незаменима и неотразима... Калибра хаха, неве.. Жужкааа!!!! Лъв я хън, JK4L!!
следва и снимков матрял!!

Вие сте супер сладкодумници .. я се вижте какви фермани написахте ..

Аз само ще допълня че тези 4 дена минаха на един дъх, не ги усетих изобщо. Но в добра компания така става...
Много приятно и весело си изкарахме.. и може скоро да повторим :dancin:
Само мога да кажа БЛАГОДАРЯ на всички приятели от Опел Клуб за поредния страхотен ликенд :)

След малко ще кача и снимки

Ето и малко снимчици в доплълнение към горенаписаното:
Жоро и Микси, сближени и оплетение в ..приятелски чувства на удобното кожено канапенце на баа Калина

резервната кола на какчето...


я си ходи при русата виетнамка и ме остави на мира!!

изглед към Белоградчик

имам си детско биуетче, юпии

не е честно, мене ме таксуват за 'възрастен' :crazy:

я то имало паркинг, ние се бъхтаме до тука


я дай една усмивчица де


аве да нямаш вграден климатик в якенцето ве Мискерин



неразделнички са

кюфте, 50стинки, пражола 1лев, шкембе чорба 1лв..

я да му поседнем малко



летящите нинжи в акция


хеллоу


няма такъв пейзаж!!


вода, дай ми вода..


халпинисти







Метаньовци


кой е ходил на курсове за манекенче а

бегайте, фауве форумците идаат..

тигър в преди атака

Ударната група

Не знаех , че сте били по моя край. Еее чудех се кво да правя почивните дни а вие сте били близо до ВИдин. :2angry1: Другия път да казвате , ей. И тоя Жоро бил голем готвач бре, В бугатия на скарата, при кака на скарата. Брей момче имал си скрити заложби. Айде поздрави от мен

Оооооо, как добре сте изкарали, а аз се чудя що 4 дена ни вопъл ни стон... Ари шъ разпраяте на живо тая вечер... :b070: А тея пейзажи... Няям думи...

ау че готино при васссс как ми се изска да имах повечеко свободно време да попътувам да ви дойда на гости ...абе лятото би могло ще видим

И за финал.. кравата която гушна букета по време на пътуването с Кали :)


това е малка част от снимките...
да ама архивчето е 280мб и не ми дава програмката да го кача в дата.бг
ако имате някакви идей къде да го качвам казвайте ..

Mixi, на May 2 2007, 02:29 PM, каза:

Само искам да уточня, че това са неизпечените меса в последната ни вечер, при наличието на 2 големи пълни кутии с вече изпечени такива Когато сме най-зле, така да сме, както обича да казва Митята