Опел Клуб България

»
Вход Регистрация Потребители Ново съдържание Промени на статуса
« Back to Забавни Opel истории

14.800 км за 27 дни на Omega B

Stanislav.I снимка Stanislav.I 17 септември 2016 - 11:09

:-))))))))

Разсмяхте ме на глас...
Чак пък книжка.

Вчера Катя ме пита защо губя толкова време в писане на история, която лично съм преживял и най-вероятно ще помня, докато съм жив.
Отговорих й, че нюансите бързо ще ги забравя - както обикновено се случва. В действителност, основните неща ще ги помня. Но точно онези малки дребни подробности правят разказа. Много хора си били там, където бяхме ние. Но може би никой не е имал същата история, която аз преживях. И това я прави уникална сама по себе си.

Да, малка книжка ще си направя самия аз и ще си я сложа в архива. Един ден ще чете детето и внуците и ще се чудят на онзи автомобилен садо-мазохизъм, на който се е подложил дядо им..

А точно тази история ме накара да си спомня реплика на Матю от "Колите":

"Не е важно къде отивам. Важно е да запомня къде съм бил".
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 17 септември 2016 - 11:09
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 17 септември 2016 - 12:38

Часът е 19.00 на 4-ти септември.

Германските гости са приготвили 4 куфара и очакват таксито, което ще ги откара до Ростов-на-Дон: областният град, който се намира на около 300 км от нас. Аз от своя страна монтирам Тулето и нареждам нашия багаж: три големи куфара, три големи сака, 50 литров кулър, надуваем матрак, помпа, десетина двулитрови бутилки квас, 6 литна вода, символично количество храна за път и безкрайно множество от чанти с подаръци...

Отивам до къщата, за да взема още малко вещи и виждам следната картинка:

германският зет в кататонен ступор, а жена му червена, като току-що сварен речен рак нещо трескаво пише в Гугъл. Понеже точно покрай монитора минавам, няма как да не видя - ТАКСИ!

Опппаа, нещо тук не е наред. Оказва се, че таксиметровата фирма е очаквала потвърждение в деня на пътуването, а нашата мома без да искала си е включила самолетния режим. И 2 дена никаква връзка с нея никой не е осъществил...

- Да махам ли Тулето?
- Защо?
- Как защо? Да ви карам до Ростов.
- След малко ще ти кажем.....

:-))))))

Зимовники не е като Пловдив. Един пиян, друг болен, трети седнал да вечеря и никъде не иска да ходи. Е, какво пък толкова. Ще се върна сутринта. Ще кача пътниците и пак ще потеглим към столицата. Нищо, че ще зачертая още един ден от графика с посещенията на интересни обекти.

За моя радост ново такси беше намерено много бързо. Лелката е голяма връзкарка и късметлийка.

10 минути по-късно пред двора беше спрябо черно Поло седан - модификация изцяло за руския пазар. Големината на колата е колкото нашата Джета. А Джетата за Русия е нещо средно между Джета и Пасат. Братушките обичат по-големите коли, но ако може и по-евтино да се поддържат. То кой не обича така?!

Изпращаме гостите, а аз си навивам часовника за 22.30 с идеята малко да поспя. Какво ти спане.. В 19.00 пулсът ми стигна почти максимума, а 30 минути по-късно трябва да спя. Не става.. Въртях се, броях овце, крави, кози, влакове, кучета, жени - нищо не помага.. Сещам се за онзи виц, в който счетоводител се жалва на колежка, че спи лошо. Оная му дава съвет да брои нещо. На другата сутрин го пита как е минало и дали е спал. А той отговаря:

"Броих до 14.829 и трябваше да ставама за работа".

В 21.30 вече бях на крак. Същият ден не успях да си почина: подреждах много багаж, мих колата, чистих я отвътре, борих компютъра на леля ми, пазарувах и за почивка нямаше грам свободна минута.

Отидох до кухнята. Те обикновено са отделни сгради. В къщите рядко някой готви. Най-често, както написах, кухнята е някаква малка постройка (12-13 квадрата), в която има маса, столове и кухненски шкафове. Готви се най-често навън. В най-лошия случай в кухнята. Та, вадя си кубинката, донесена от България. Слагам си кафенцето и чакам да кипне. Дозата за двама я глътнах почти на екс. Прибавих един банан и викнах останалите да се качват в колата. Някъде около 22.00 бяхме вече на път....

Ситуацията нито грам не се промени от миналия път: обещанията за компания вече бяха от три жени. Още преди първото населено място всички дълбоко спяха. Какво пък толкова.. Ако разчитам на тяхната компания да ме ободрява, как тогава съм стигнал от България и най-вече как ще се прибера обратно?!

Руският пазар по много неща се различава от нашия. Има, разбира се, много общи продукти, но има и такива, които тук няма как да купиш. Като започнеш от перилни препарати, миещи средства, алкохол от всякакъв тип и стигнеш до моите любими напитки. Например, тук не съм виждал кен с Кола, който да е по-голям от 330 грама. По-малък мисля, че съм мяркал - 250, но 500, например, никъде няма! Да, кен! Същото е и с енергийните напитки. Ако приемем, че тук е някакъв стандарт те да са в 500 грамови разфасовки, то не може да се каже същото за RedBull, например. Той си е твърдо в някакви малки кутийки и на безбожна за нашия пазар цена..

В Русията въпросния енергиен продукт (който всъщно не съдържа никаква енергия, а по-скоро разграждащи мазнините ингредиенти) е най-често в половинлитрови кенчета и струва колкото тук 250 грама...

Малко се отклоних. Та, пия едно след друго тия кенчета. До Миллерово (300 км нататък) вече съм на литър и половина и на две кафета: първото вкъщи, а второто по път. Нищо не помага. Гледам странно. Правя странни движения: щипя си бузите, носа, ушите. Човъркам си в носа. Тананикам си някакви песнички. Не помага нищо. Явно имам някаква уникална комбинация от издържливост и воля, които ме спасяват от заспиване по пътя.

Зорът е само веднъж слънцето да се покаже....

Така и стана. Изгревът по онова време беше някъде около 5.15, а с него лека-полека взе да си идва и бодростта. Пътят беше все същия с тази малка разлика, че вече наистина нямаше задръствания. Денят беше понеделник. Трафикът осезаемо по-слаб. Но и времето вече беше по-хладно. Дали заради ранния час, дали заради това, че не бях спал и ме втрисаше - не разбрах...

Около 10 сутринта вече бяхме в района на Москва. И отново порой. Малко след това слънце, а после силен страничен вятър. С такъв багажник на тавана си е особено преживяване. Колкото и добре да са направени гредите и тялото, няма как да не увеличиш челното съпротивление на автомобила. Няма как и да е съвсем безшумно. Но от някакво неприятно завихряне наистина не мога да се облача. Даже си създадох навик на всеки 15 минути да дърпам щората и да гледам дали багажникът е все още горе. Браво на Туле.

Москва този път ни посрещна без задръствания. Явно късното предиобедно влизане си е казало думата. Към 11.15 бяхме на платения паркинг. Попълниха ми документите, платих си парите и бегом към втората от шестте 25 етажни кули. Бегом, защото отново заваля дъжд. Повече нямах сили за абсолютно нищо. Трябваше ми само една баня, тоалетна и прохладен душ.

Добрата новина беше, че за разходки все пак имаме 6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти. На 9-ти в 23.20 излитаха двете жени.

Първата спирка беше Арбат, Кремъл и Червения Площад. Ние с Катя вече бяхме минали оттам, но дъщерята щеше да ги види за първи път. Друго си е да повтаряш нещо, когато вече веднъж си го минал и знаеш всички нюанси без да се чудиш и маеш.

Денят беше адски изтощитетел. Винаги трудно съм възстановявал сили след дълги автомобилни преходи. Така беше и на 18 г., така е и сега - на 40. Маршрутка, метро, ходене и то не малко. После пак метро, пак маршрутка или автобус. Но този път се върнахме точно в час пик. На спирката беше един малък ад. Представете си, че около вас има още най-малко 500 човека и всеки чака за нещо. Когато това нещо дойде, отваря се първата врата и се започва с таксуването. Едно 753 (всъщност, това беше нашият автобус) стоя около 20 минути без да тръгне. Разбира се, за нас там място нямаше. 108-цата никаква не идваше. Маршрутките си чакаха на спирката, но не бяха в нашата посока. Това чакане продължи около 1 час..

Съвет: Ако ви се наложи да отидете някъде в Москва (предполагам и в много други градове), достатъчно е просто да махнете с ръка на някой автомобил или просто да приближите първия спрял наоколо. Вероятността да попаднете на т.нар. "бомбила" - нелегален бакшиш, е невероятно голяма. Не мога да ви кажа как си определят тарифите за километър пробег, но в общия случай сумата е съвсем поносима. На нас първия път ни взеха 400 рубли за движение много трафик. А втория път вече беше 300. Но и часът си беше късен - около полунощ.

Можете да направите и друго:

Съвет: Да си поръчате от Яндекс такси. Yandex е руският Google. Имат и пролжение за карти, от което съм много доволен. Ползвам го и тук. Та, въпросната фирма приема поръчка и по интернет. Казваш откъде да те вземат и докъде да те докарат. Системата сама ти смята колко ще ти струва.


Има и трети вариант. Него лично не съм го пробвал, но ми казаха, че и така може. В цяла Москва има няколко стотин Хюндая Соларис. Сваля се приложението на фирмата (Делимобиль), стартирате го. Виждате къде е най-близката кола. Отивате до нея и с баркода от приложението го прилагате към скенера. Колата се отключва, сядате и карате. Не помня колко точно ми казаха, че струва, а и не ми се чете, но беше нещо от сорта на 7 рубли на минута. При 70 рубли за евро, сами можете да си направите сметка дали е изгодно. Свършвате си работата, зарязвате колата и не мислите...

На втория ден графикът беше уж малко по-разтоварен: Царицыно и Коломенское. Намират се по една и съща метролиния - тъмнозелената. Царицыно е дворец. В интернет има много написано за него - който иска да чете. Мястото е много приятно за разходка. Има фонтани, езера, мостове, дворци и всякакъв тип сгради и, разбира се, музей. Цените за него са символични. Малката отново мина гратис - 0 рубли, както и в Кремъл. Билетът за възрастни е между 200 и 300 рубли. Както винаги има и някаква скромна такса за снимане - 70-100 рубли. Аз вече бях минавал там няколко пъти е реших да си го спестя. Краката пулсираха ужасно. Умората вече наистина си казваше думата...

Коломенское е още по-внушително. Това е огромен парк с много църкви, храмове и дворец. Там е и къщиката за отдих на Петър Първи - мой пръв кумир в политиката! Не е възможно всичко да ви опиша и обясня - трябва да се види. Информация за това място има също в неограничени количества в интернет.

Трябва само да кажа едно нещо: и Коломенское, и Царицыно са места, за които трябва да се отдели поне по един ден. А ние ги взехме двете за един :-))) Сроковете ни притискаха и просто нямахме никакъв избор. Но си дадохме дума, че следващият път ще видим Санкт Петербург, а след това ще се върнем да си доразгледаме в Москва. И двата парка са предпочитано място за сватбени снимки, фотосесии и всичко свързано с фотографията и кинематографията.

Времето отново напредна. То в Москва направо лети. Докато си станал и тръгнал за някъде и вече ти стърже стомаха за обед. Докато свършиш 1-2 работи и започва да залязва сълцето. Луда работа. Денят ти минава в трафик и пътуване.

В Метрото има безплатен интернет: вече не помня дали го писах. Ако да, моля да не четете този абзац. Ако не, трябва да знаете, че точките за достъп са в самите мотриси. Ако чакате на спирката и няма нет - да не се чудите. Когато веднъж седнете (или стоите прави във влакчето), скенирате си мрежите и търсите нещо, което максимално да прилича на Wi_Fi_Metro_Free. Свързвате се, отваряте си браузър и се съгласявате с условията. И, воалла - нет като слънце!

Този път на спирката имахме късмет - нямаше и помен от онова множество вчера. 7-ми септември беше към своя край..

На третия ден графикът също беше пълен: Усадьба Кусково и Большой Московский Городской Цирк.

Първото много наподобява Царицыно - дворец-резиденция с множество сгради, фонтани, вода, трева и зеленина от всякакъв род. Много история има там. Хората са се постарали да я оставят в максимално автентичен вид. В двореца няма ток и отопление. На залез слънце затваря врати. А при някакви събития се палят свещи. Точно това нямаше как да го видим, въпреки че много ни се искаше. Имало и много музикални мероприятия - изпълнения на роял основно. Предполагам не за случайни хора... За Кусково тръгнахме малко преди обед, с идеята да изгубим там 2-3 часа време, а в 15.00 да потеглим към цирка, който трябваше да започне в 19.00. Защо толкова рано ли? Защото трябваше някъде да се хапне. А също да се предвидят поне 2 часа за предвижване. Малко ли какво може да се случи.

Идеята беше да се вкараме в "Елки Палки" - руски буфе-бар. По картата трябваше да има такъв на метро "Авиомоторная", но когато излезнахме гора разбрахме, че всъщност заведението е на около 2 км от метроспирката. Решихме да не рискуваме и да се вкараме в трафик (а за пеш нямаше време) и да седнем в най-близкото до нас, при това добре изглеждащо заведение - Песто кафе. Изглежда като приблизително средностатистическа италианска траттория - приятно, уютно и много тихо място, въпреки оживения бувард, на който се намираше.

Хапнахме чудесно - имаше три средни пици, кашкавал пане, салата, три напитки и чай. Чаят в Москва го сервират не в чаши, а в малък керамичен чайник, в който се прави т.нар. "заварка" - голяма доза черен чай с малко вряла вода. Това се явява нещо като концентрат. От него си насипваш приблизително 1/3-та или 1/4 от чашката, а след това допълваш с вряла вода. В нашия случай в този чайник имаше вече готов за консумация чай, който беше достатъчен за четиримата....

Сметката, която платих, беше 2.200 рубли. На касовата бележка пишеше, че бакшишът не е задължителен, но ако въпреки всичко сме харесали обслужването - да оставим 10% към сметката. А ако много-много сме го харесали - 15% :-))))))) Оставих 300. С това сметката стана 2.500 рубли - приблизително 35 евро. Смятам, че и тук цената нямаше да е много по-ниска от 70 лева. Москва е все пак. Преди 5 години на една среща на съучениците в Москва платихме 1500 долара за 10 човека - не, няма грешка. При това без да е била някаква много охолна кулинарна среща. По-скоро беше скромно!

Ако искате да не давате много пари за храна в Москва - "Елки Палки". Цената е фиксирана, а яденето е на корем.

Циркът трудно се описва...

Първо, сградата е монолит. Няма шапито, няма миризми на обор, кал и дървени скамейки. Билетите бяха в сравнително добра зона (Е) и струваха по 1500 рубли. Съвсем грубо в български пари - 40 лева. Имаше билети и по 3000 рубли. Много исках да купя такива, но бяха разграбени... Така де, не съм ходил на цирк в Москва от 1990-та. Мога малко да поглезя себе си и околните.

На входа на сградата има скенери. Проверката е много обстойна - проверяват се чанти и джобове.

В сградата на цирка има много хубави тоалетни. Ако искаш да ги ползваш, не е необходимо да си показваш билета. Ти вече си вътре и някой ти го проверил и скъсал - предвижването е свободно.

Местата са удобни. И такива трябва да бъдат. Циркът започна в 19.00, а свърши в 22.45. Имаше 10 минути закъснение и 20 минути антракт.

Манежите се сменят: спускат се до мазето на цирка и оттам по релси отиват някъде.. На тяхно място се издига друг манеж - с вода, например. Всичко това става в рамките на 3-4 минути.

Програмата беше много богата. Хванахме някакъв международен цирков фестивал. Участниците бяха много шарени - Испания, Аржентина, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Китай. Със сигурност някого пропускам...

Снимките със светкавица са строго забранени! В случай, че си правите оглушки, в един момент просто към вас се насочва червен лазер. Ако и това не помогне, следва вербално предупреждение от служител на цирка.

Преживяването беше уникално. Трябва да се види! Дори малко не се доближава до цирк "Балкански", например. Да не говорим за другите колеги. В началото на октомври в Москва гостува и "Цирк дю Солей" - гледал съм го два пъти в щатите и веднъж в София. Хора, ако нямате пари, вземете на заем. Това също е задължително да се види. Ако имате съмнение, че няма да ви хареса, потърсете в любимия тракер. Там няма начин да няма нещо тяхно...

Метрото в този час беше много пълно. Този град дори и в полунощ не спи. На спирката на автобуса си хванахме такси - нашия бомбила ни взе само 300 рубли. С автобус щяха да са 200 за четиримата.

На 9-ти септември вече наистина бях без батерии. И май не само аз. Вече никой никъде не искаше да ходи. Отскочих само до близкия магазин за мобилни телефони и купих на лелката HTC 825 - половината пари от мен, другата половина от германците. Настройки, пощи, обяснения - то, денят взе, че си мина..

В 19.00 ни закараха до метрото. От там до познатата Белоруска гара за трети път в рамките на 10 дена, влакчето и на терминал F на Шереметиево. Между другото, летището е било летище на годината за 15-та и 16-та година. Браво на руснаците! Наистина много добре са го направили.

Като по чудо този път без никакви проблеми - малката госпожица напълно самостоятелно си мина паспортните проверки под зоркия поглед на Катя. Няколко часа по-късно вече си бяха вкъщи. Тръгнахме по едно и също време приблизително: те към България, а аз към жилището на братовчед ми. В полунощ пътувах в пълна маршрутка с хора (1091-а). Стъклата бяха затъмнени. Добре, че беше Google maps :-)))))

А утре вече беше ден 25-ти...


К Р А Й
Мнението беше редактирано от Stanislav.I: 17 септември 2016 - 12:51
Отговори

Stanislav.I снимка Stanislav.I 17 септември 2016 - 20:00

Съвсем пропуснах да спомена с какъв среден разход завърши пътуването:

6.4 литра на 100 км пробег

Включва багажник отгоре и пълна вътре. В 90% от времето съм карал с включен климатроник и в 70% от пробега с най-малко двама душа в колата.
Отговори
Хостинг от NS1.bg
Хостинг от NS1.bg