Опел Клуб България

»
Вход Регистрация Потребители Ново съдържание Промени на статуса
« Back to Забавни Opel истории

От Поло до ГСИ

Stifler____ снимка Stifler____ 26 февруари 2009 - 18:51

Здравейте колеги, с някои от вас вече се видяхме в сряда. За пръв път пиша в този форум и искам да се похваля със скорощната придобивка на приятелката ми. Историята е дълга, но вече му се вижда края.

Та по темата. Септември месец приятелката ми реши, че вече е крайно време и тя да си купи кола, та ме помоли за съвет, каква точно да е, понеже като повечето жени на планетата Земя и тя нямаше никаква представа от коли :) Аз естествено, като всеки здраво мислещ човек и то без много да му мисля и предложих Опел Астра Ф от последните години на производство по редица познати на повечето от нас причини(смятам, че не нужно да ги изтъквам). И така, след като определихме бюджет от 4500лв. се започна "голямото търсене" на желаната кола или поне аз така си мислех. Ненадейно след 2 дни "търсене" много рано сутринта (към 10ч.), телефонът ми звъни и отсреща приятелката ми приказва нещо, за някакво бяло Поло с климатик в Плевен. След "тежката" вечер, която бях прекарал на маса, се очертаваше не по-лека сутрин. Какво станало. Приятелката ми и баща и се возили из Плевен със семейната кола и през това време забелязали въпросното бяло Поло. Понеже на задният прозорец имало залепен бял лист, на който пишело, че колата е с климатик и се продава, без много да му мислят звъннали и купили колата в 9ч.сутринта, без дори да я погледат в сервиз, както си му е реда. Ок, викам си Поло като Поло, ама какво е? Питам какъв мотор има, отсреща разбирасе се чува отговарът "ами не знам", а коя година е питам, а тя пак "ами не знам", ваче започнах сериозно да се притеснявам. Питам я нещо лесно, дали е бензин или дизел, а тя пак не знае. Викам я дай бащта ти, той може и да знае нещо, но явно отговорът "не знам" беше семейна черта и така не разбрах какво точно е въпросното Поло.

След два напрегнати дни с голяма задоволство разбрах, че Полото е с най-сполучливият двигател 1.4 16v 101кс, но все още не го бях виждал, понеже тя беше в Плевен, а аз в София. След като изминаха още няколко напрегнати дни, вече трескаво я чакам да дойде, стоя на терасата и гледам аз от горе едно доста симпатично ниско сложено бяло Поло около 98г. с големи джанти и широки брони да паркира пред прозореца и хоп прятелката излиза от него. Аз въодушавен и много радостен тичам долу да го погледна. Отдалече ми прави впечетление хубавата стойка и фабричните спойлери по колата, но с всеки изминат метър това Поло все повече ми заприличаше на криво огледало. От близо беше пълна трагедия: нескопосано положен дебел слой кит, последван от невероятно некачествено боядисване и крива врата, а отвътре изненадата беше още по голяма - неузнаваем на цвят и от слой мръсотия салон Рекаро обшит по кантовете с най-некачествената изкуствена кожа, която след цели два дни показа явни признаци на износване, последвана от неработещи механизми за сваляне на седалките (колата е с 3 врати) и изпонадрани пластмаси из цялото купе. Не останах доволен от видяното, но все още ме крепеше мисълта за "добрият" двигател. Паля колата, а отзад някакви сиво-сини облаци. Колата беше трагедия, но поне все още вървеше добре, което е най-важното за една кола. Сега ще кажете за сивият пушак нещо. Да, колата гореше масло и губеше антифриз едновременно, но според моята приятелка всичко беше наред понеже това било стара кола :) След като се поуспокоих, се опитах да и обясня някой неща, за това как работят двигателите и как нейният двигател надали ще изкара още дълго, но този факт явно не притесняваше нито нея, нито по-малкият и брат, който понякога взимаше колата през уикендите. И така, през следващите няколко седмици по колата се сениха: масла, ремъци, филтри,накладки, две главини, много втулки и други елементи от ходовата част, като разбира се непрекъснато се наливаше и антифриз :) Така до края на първият месец, след което по думите на приятелката ми: била притисната от спрял на платното джип и понеже било много тясно, а тя карала много бързо (с 25-30км/ч) счупила страничното огледало във въпросният джип. На другата седмица, пак по нейните думи: както си паркиракла до дървото пред входа, ударила едновременно калника и вратата, точно там, където са пантите, отново не по нейна вина, а понеже дървото било по издадено в долната си част и тя не го била забелязала. Равносметката бе, че пасажерската врата беше изкривена и не се отваряше, а калникът бе за смяна не толкова поради това че беше крив, а поради факта че огромното количество кит, който бе по него се беше напукал и изпонападал. Тук намирам за уместно да спомена, че всяка седмица подсещам Мария, да си направи каско на колата. Както и да е, предстоеше осми декември и вече не ми пукаше особенно много, пък и понеже не ми се обикаляше по сервизи посред зима, с голям чук изправих, колкото се може калника та да може да се отваря вратата. Но, както всяко хубаво нещо и осми декември си отиде и останаха само хубавите спомени от празника и от последвалото дрифтване (доколкото може да дрифтва с кола с предно предаване). Така неусетно дойде и моят рожден ден 12 Декември. Цял ден телефонът неспря да звъни и то само с хубави пожелания, докато не ми се обади и приятелката ми, която с разтреперен глас ми съобщи, че след като дала колата на брат си, той катастрофирал до семинарията и ударил (сега се дръжте) цели 3 Джипа. Явно на колата и вървеше на джипове:) Добрата новина беше, че на брат и му нямаше нищо сериозно, лошата бе, че колата приличаше на Мики Маус, а за каско така и не бе стигнало времето. Аз естествено пак взех нещата в свой ръце и пуснах обява в Мобиле, че въпросното Поло се продава и след недълго чакане колата отпътува за Бургас срещу 1300лв. :(

И ето, че след 3 месеца, търсенето на кола бе подновено, но този път бюджета бе само 3000лв. Този път обаче, моето мнение бе взето под внимание и основно се насочихме към Астра 1.8 16V с 3 врати или Поло 1.4 16V (понеже вече беше свикнала с габарити те му). За мое голямо очудване в Мобилето намерих три обещаващи обяви за Опел Астра след 94г. вместващи се в бюдета ни. Фолксвагени също имаше, но както се досещате цените им бяка с 1к отгоре от тези на Астрите и затова се спряхме на Опел (което бе и моята първоначална идея). За Астрите: едната беше 1.6 16v в няколко нюанаса на жълтото, което говореше за богата история но пък беше само за 2600лв, втората беше бяла 1.8 16V екотек с климатикза 3400лв, а третата, която веднага ме грабна беше черен металик 1.8 16V GSI нов внос с газов инжекцион и с доста добра стойка.

След кратки дебати, с моята любима решихме, че черната изглеждая най-добре, което беше важно за нея и струваше точно 3000лв. Дотук добре, но колата беше чак в Шумен, колата й трябваше веднага, а вече беше 29 Декември. И така, на другия ден се грабваме и отпътуваме за Шумен с едно доста забавно Рено Канго, като предварително по телефона ми бе заявено че Астрата няма ръжди и газовият инжекцион не работи. Със собственика веднага се намерихме, без излишно чакане, а колата изобщо не изглеждаше зле, дори надминаваше очакванията ми. Имаше добра стойка, красиви джанти OZ,
халогени, ел. стъкла, ел. люк и други глезотиики, но най-важното бе, че всичко работеше безпроблемно. След пробна обиколка из покрайнините на Шумен, останових, че колата е доста тромава за GSI, дори дизеловото Канго с което бяхме дошло ми се стори по-бързо. След кратък дебат със собственика ми бе обяснено, че пробемът вероятно е от бензиновата помпа, понеже докато колата била на газ имала доста повече мощност. Като изключим това и изпотрошените щипки по корите на вратите, колата изглеждаше наред, но мисълта за голям ремонт по двигателя неспираше да ме гложди. Щях да купя колата, само след проверка на място, на което можеше да се доверя, но за съжаления намерих само един отворен автосервиз и то какъв само. Обслужването и качеството бяха под всякаква критика, а „майсторите", ако мога да ги нарека така явно разбираха само от прахосмукачки, тонколони, чукове, щанги и много други все важни и интересни неща. Не знам защо, може би от факта, че колата изглеждаше доста добре, се доверих на собственика, че с двигателя всичко ще е ок, а проблемът е в бензиновата помпа. След малко пазарене купихме Астрата за 2900лв, като едновременно успяхме и да я прехвърим при нотариус в последната минута, на последният работен ден от годината.

За мое голямо разачарование по пъртя обратно към Плевен установих, че колата има много слабо парно (не го бях усетил преди покупката, понеже кръвта ми кипеше от радост при мисълта за GSI). Бях сигурен, че това се дължи на неизправен термостат, понеже температурният датчик на таблото едвам излизаше от синята зона. Другият проблем, който остана незабелязан при покупката бе неизправната помпа за течността на чистачките, та отвреме на време се налагаше да спираме за да почиста стъклата. И така, веднага след нова година направих диагностика на двигателя в някакъв измислен сервиз на ул. Недко Войвода 36 в кв. Надежда 2, на чиито сайт ( www.etmotortest.hit.bg ) ,попаднах в съвсем случайно, пък и чесно казано, това бе единственият отворен сервиз на 2 Януари. Там "майсторът" ми заяви, че чек енджин лампата на табло била изключена, а така и в компютара имало много грешки, които той не можел да отстрани понеже лампата не светила, а тръбите на колекторите били много ръждиви и тресяли чувствителна та ми техника от 197... и някоя си година. Още ми разправя, че компютърът не бил за тази кола и трябвало нов, а датчиците на коляновият и разпределителният вал били дали фира и трябвало и те да се подменат и ако искам това да стане в незнаен момент от веремето, понеже той бил адски търсен и зает човек, да му оставя колата и около 800-1000лв за ремонт. Казвам му, че няма да стане тая работа дето си я мисли, а той отвръща че му дължа 50лв за диагностиката, дето уж ми я бил направил, ама не можело да ми каже какво и има на колата поради изключената чек лампа и тресящите колектори. Тогава вече ми причерня пред очите и исках да го пребия тоя нагъл, долен и мръсен помияр, но намерих сили да се сдържа и да отложа отмъщението си за по-късен етап. Едновременно с това вече се бях сдобил с нова помпичка за водата на чистачките от близката морга срещу скромната сума от 11лв. и независимо от нулевите температури навън, намерих сили да я сменя. Така полека колата започваше да се оправя по малко от тук, от там. Проблемът със температурата на таблото и студеното парно си остана и затова реших да сменя термостата с нов. Отивам в магазина и питам за термостат за Астра ГСИ 125 коня, а продавачът много любезен ми обясни, че съм голям късметлия, понеже имало един останал BAHR и го предлагали половин цена (за 35лв.),поради това, че се бил застоял в магазина повече от година. Аз щаслив, давам парите, вземам го и отивам право в най-близкият сервиз да ми сменят маслото, филтрите и въпросния термостат. Там обаче се оказва, че нямат антифриз, който да ми долеят след смяната на термостата и ме пратиха до отдалеченото на около 500м ОМV да купя. И така, запрятам крачоли и през най-голямата кал и киша, през която бях минавал скоро време, се добирам до бензиностанцията, правя търговията с антифризчето и доволен се връщам обратно в сервиза, и си мисля как след малко се прибирам на топло в къщи. Да, ама не. Майсторът още като ме видя да се връщам отдалеко ми вика: „Момче, тоя термостат не е баш като твоя, но ако искаш мога да го преправя на бързо и да го монтирам". Гледам аз, вярно, тоя дето съм го взел, уж по каталог, малко по-различен - има някакъв допълнителен изход за тръбичка, която да връща извесно количество течност обратно в казанчето. И така, понеже колата вече бе разглобена, пеша се връщам обратно около километър до магазина от където бях купил термостата, за да го сменя. Имах невероятен късмет да хвана продавача точно, когато си заминаваше. Понеже той беше свестен, извини ми се за получилото се недоразумение и отвори магазина на ново за да ми даде точният модел, който за съжеление бе двойно по-скъп, като едновременно с това дори ми направи отстъпка 5лв. Мокър до уши, се връщам обратно в сервизчето, колата вече е със сменени масла и филтри, а след още около 15 минути вече и с нов термостат, като майсторът ме таксува само 25 лева за цялата работа. Доволен, потеглям към вкъщи в поредното следновогодишно задръстване, но отново за мое огромно разачарование температурата на двигателя не се променя, а парното пак го няма. Незнам защо, но завъртях врътката за топлият въздъх към студено (досега просто не ми се бе налагало), а парното така си остана да си духа студено. Проблемът явно не беше в термостата, а в жилото на парното което се бе откачило и сега духаше само кубчета лед. Отворих капака и забелязах, че температурният датчик е откачен, закачих го обратно и ,о, чудо-вече имах правилно отчитане на температурата на двигателя върху таблото. Дойде времето и на газовият инжекцион. Поразтърсих се из нета за добри отзиви относно газ сервизи и за голям късмет попаднах на доста точни момчета, разбиращи доста от това, с което се занимават. Та след бърза проверка под капака на двигателя, момчетата ми казаха, че съм собственик на кола с оригинална газова уредба Koltek
монтирана от Олел веднага щом колата е излязла от завода, но за съжаление точно този тип газови инжекциони не се отремонтирвали почти никаде и ме посъветваха да се разровя из нета за съвет. Много бързо след като се разрових из гоогъл разбрах, че тази марка газови уредби са с редица качества , но за сметка на това са доста редки у нас и единственото място, където могат да се отремонтира подобен вид техника е в Пазарджик. След като обсъдихме положението с газовата уредба, с приятелката ми решихме за най добре да я премахнем, понеже така или иначе, нея я беше страх да кара на газ, а бутилката заемаше доста голяма част от багажника. За съжаление, проблемърт с парното, мудният двигател и изпочупените щипки по вратите оставих за някой по-топъл и слънчев ден. И така до миналата седмица, когато ми писна да се возя в кола, в която е по студено отколкото навън и реших да предприема по сериозни мерки по въпроса. В четвъртък вечер решавам и тръгвам за гр. Белене, където живеят родителите ми, а аз имам познати майстори, които разбират повече от всеки друг и на които имам огромно доверие относно всякакви интервнции по автомобили. Тук намирам за уместно, да изкажа своята огромна благодарност към тях и към баща ми, който доста ми помогна с работата по корите и парното. И така след 3 дни в сервиз доста неща се оказаха за смяна. Колата вече е с нови селенови втулки и биалети, ново жило на съединителя, нова бензинова помпа и филтър, парното и корите са поправени, газовата бутилка в багажника е премахната, а датчика за детонации, който бе изваден е отново на мястото си, а всички грешки от компютъра са изчистени. Останаха да се сменят само предните накладките и жилото на ръчната.

В момента колата върви доста добре, даже скоро може да се видим с някои от вас и да отскочим към Бояна, да си сложим по някое и друго GTI в задния джоб, при другите трофеи :)
Отговори

siegfrid снимка siegfrid 26 февруари 2009 - 19:22

Мамооооооооо чета, смея се лекичко, като същевременно се радвам на увлекателния разказ и балгополучния финал.
Хубавото е, че накрая всичко е приключило както подобава - добре,а ти си още по-щастлив от Покупката си.
Поздрави и нека километрите напред бъдат леки, безаварийни и много усмихнати :icon_smile2:
Отговори

_shady снимка _shady 26 февруари 2009 - 23:05

и след смяната на всички тези неща колко 4000 пара излезе астрата?!
ПП:увлекателна и доста забавна история-поздрави
Отговори

IvailoM снимка IvailoM 26 февруари 2009 - 23:10

 _shady, на 26 Feb 2009, 11:05 PM, каза:

и след смяната на всички тези неща колко 4000 пара излезе астрата?!
ПП:увлекателна и доста забавна история-поздрави


Важна е упоритостта и любовта на момчето към :icon_wink2: Много безаварийни :icon_smile2: И да сложиш снимки
Мнението беше редактирано от IvailoM: 26 февруари 2009 - 23:13
Отговори

kaka снимка kaka 26 февруари 2009 - 23:13

Снощи на ОМВ дори и не загатна какъв разказ ни очаква... :icon_smile2: Толкова увлекателно си написал цялата история с всичките перипетии, че ще я преместя да си прави компания с една друга забавна история в раздела "Забавни Opel истории" :icon_wink2:
Отговори

presledvach снимка presledvach 26 февруари 2009 - 23:25

Честита колица колега, вярно доста премеждия си преминал с нея, но пък дано да е за добро нататък. Милион безавариини и само щастливи моменти с колата. Иначе историята ти е направо умопомрачителна.
Отговори

FRYER снимка FRYER 27 февруари 2009 - 08:28

Честито и от мен колега.Прочетох ти историята,забавно си я написал обаче не съм се смял защото си представям какво ти е било на теб.Много безаварийни за в бъдеще!
Отговори

AlexMav снимка AlexMav 27 февруари 2009 - 10:36

:mhihi: :icon_smile2: Нито един счупен Опел не може да съкруши Истински Опел маниак! :icon_wink2:
Отговори
Хостинг от NS1.bg
Хостинг от NS1.bg