Опел Клуб България

»
Вход Регистрация Потребители Ново съдържание Промени на статуса
« Back to Информация за конкретен модел Опел

Автомобилът на старо Kadett E, Corsa, Calibra

Звезделин снимка Звезделин 21 юли 2011 - 20:12

Видях че в началната страница има подобна статия, ето и от мен малко за модели на ОПЕЛ:
Opel Kadett E - обреченият да бъде винаги втори
Естественият враг на “Капката” е ръждата
В борбата на германските автомобилни гиганти VOLKSWAGEN и OPEL за разпределението на европейските пазари основно място заемат моделите от така наречения долен среден клас-малолитражните автомобили. Победителят винаги е бил Голфът от Волфсбург, а вечният втори рюселсхаймския Кадет. Първият Кадет с обозначение “Е” слиза от конвейерите през есента на 84-та година. Седем години по-късно името остава само легенда в спомените на маниаците, след появата на Опел Астра
“Капката” - това име получи у нас последния модел на Кадет заради аеродинамичната си форма в никакъв случай не трябва да се подценява от любителите на автомобили втора ръка. Точно напротив: това е здрав германски автомобил с добри качества, а на всичко отгоре и с 1 000 - 2 000 германски марки по-евтин от аналогичния модел на лидера Голф. Статистиката доказва това твърдение - 69 процента от собствениците на “Капката” са толкова доволни, че отново биха си купили този модел.Пазарната конюнктура отново насочва внимание към дизелите. Двигателят тук е малко по-шумен от Фолксвагена, конструктурите явно са пестили от изолационни материали за купето. Вибрациите се предават особено силно на арматурното табло, окачването на динамото също е предразположено към дефекти. Критичен поглед заслужава и ангренажния ремък - на 30 000 километра трябва да се провери и натегне, а на 60 000 да се подмени. След 10 - 20 000 километра по-късно на дневен ред са нагревателните свещи и водната помпа. На 10 000 превантивно се сменят гумените тръбопроводи за горивото - в повечето случаи вече са напукани и рискувате да останете на пътя.
Общият и най-голям враг на бензиновите и дизеловите модели на Кадет Е е ръждата. Най-често са засегнати “веждите” на задните калници, долните части на задния капак и вратите, праговете.Тук единствено може да помогне опитния заварчик, но както казват специалистите това не пречи на автомобила да измине още няколко стотин хиляди километра.
При бензиновите двигатели за предпочитане е 1 600 кубиковия мотор със 75 конски сили. Сравнително икономичен, той е механично изключително здрав и дефектите са рядкост.
След септември 89-та година внимание заслужава и 1 400 кубиковия инжекцион с катализатор, който най-често се намира при модели закупени в Швейцария. Ако имате спортни амбиции и повече средства за бензин, може да изберете модерните 16-клапанни двулитрови агрегати, които се монтират на вариантите GSI и CS и правят автомобила истински състезателен болид.Моделите снабдени с катализатор страдат най-често от дефекти в електронния модул, който командва инжекционната помпа. Общо за всички е харатерното свирене на скоростната кутия след преминаването на границата от 150 000 километра. Виновни са лагерите на валовете, но дефектът е по-скоро “козметичен”; автомобилът може да измине поне още толкова километри. Други слаби места са гумените тампони на амортисьорите и на двигателят.Това може да се счита за нормално - зъбът на времето не прощава никому. Още нещо известно на старите опелджии - малка беля, която само дразни окото - маслото което овлажнява двигателя и идва от корковата гарнитура на капака на клапаните.Ако карате Опел Кадет Е с 1 300 кубиков бензинов мотор и установите, че е повишен разходът на масло, а от ауспуха излиза синкав дим, дефектът е лесно отстраним. Виновни са гумените уплътнители на клапаните, които струват около 30 германски марки.
Силата на “Капката” се крие в модерната аеродинамична каросерия, големия и практичен багажник, който лесно се превръща в комби при преместването на облегалката на задната седалка, икономичните и непретенциозни двигатели. Плюс са сигурното предаване и стабилните спирачки, по-евтините резервни части. Така, че ако искате да карате по-евтин Голф - купете си “Капка”-та на Опел.


OPEL CORSA - германчето с испанска кръв
Най-важна е годината на производство на модела
Искате да си купите кола, удобна за паркиране в града, но с възможности за семейно пътуване. Да харчи малко бензин, да върви прилично, да е евтина за поддръжка. Най-малкият ОПЕЛ с името КОРСА е възможният избор. Почти както при компактния клас, при дребосъците в челната тройка отново се борят три германски автомобила: ФОЛКСВАГЕН ПОЛО, ФОРД ФИЕСТА, ОПЕЛ КОРСА, въпреки, че 90 процента от всички КОРСИ са произведени в испанска Сарагоса. Там през март 1983 година слиза от конвейра първия ОПЕЛ КОРСА. За да се произвежда цели десет години с допълнителното “А” към името, без особени изменения на модела. “В”-то - наследника спокойно може да отсъствува, толкова различни са двете коли. Най-хубавото за собствениците е, че голямата разлика е в липсата на ръжда. Това е най-слабото място на всички модели, произведени преди 1990 година. Кафявата чума прониква навсякъде и върши разрушителните си дела. Ако все пак решите да купите автомобил, произведен преди тези години, ви съветвам изключително внимателно да прегледате цялата каросерия. В противен случай финансовия удар ще ви бъде нанесен безмилостно. Има случаи, когато купето изобщо не може да се възстанови и остава единствено пътя до автомобилното гробище или препродажбата на части. В началото на деветдесетте години ОПЕЛ взима сериозни мерки срещу корозията. Спомен от нея единствено се намира на задното гърне на ауспуховата система и по тръбопроводите на спирачките.
Всички модели на ОПЕЛ са известни със здравите си, почти вечни двигатели. Не са рядкост пробег от 250 - 300 хиляди километра. Разбира се, ако не е дефектна водната помпа и доведе до прегряване на цилиндровата глава - ремонта струва около 600 германски марки. Или пък се скъса или “прескочи” твърде чувствителния ангренажен ремък, което води до нови клапани и разпределителен вал - около 1 200 германски марки. Препоръката е внимателно да се следи уреда за температурата на охлаждащата течност. Подобно на по-големия КАДЕТ, твърде “нежна” е корковата гарнитура на капака на клапаните - често пропуска масло, но замяната не е скъпа - 30-тина германски марки. Ако пък маслото капе от скоростната кутия, най-вероятно проблемът се крие в аксиалните уплътнители на полуоските, където отиват още 250 марки. Запалителната система се нуждае също от грижи - оксидирали контакти, кородирали щекери на свещите и кабелите за високо напрежение са най-често срещаните дефекти - цена около 30 марки. Почнат ли да играят оборотите на двигателя на празен ход е сигурна замяната на електронния модул на запалването - цената е доста солена: между 500 и 700 германски марки според модела. За нов електромотор или динамо в магазина пък искат средно 300 марки.
Най-добрия избор за вашата ОПЕЛ КОРСА е двигателят с ходов обем 1 400 кубически сантиментра и мощност 60 конски сили. Тук хармонията между каросерия и мотор е пълна, а разходът на гориво, ускорение и максимална скорост удовлетворяват. Не се изкушавайте от най-малкия мотор с мощност 45 к.с. Той е много слаб за сравнително тежкото купе на КОРСАТА и в сравнение с по-мощната машина, дори харчи повече бензин. Колкото и странно да звучи, не се препоръчват и дизеловите агрегати. Атмосферният дизел е снабденият с турбо-компресор негов събрат са производство на японската фирма Исуцу. Те са шумни, бавни и нещо неподходящо за истинския дизел - харчат много гориво. На всичкото отгоре, както всички дизелови модели, са доста по-скъпи от бензиновите си събратя.
Освен с красивия си дизайн, ОПЕЛ КОРСА В предразполага с удобното си, в сравнение с компактните размери, голямо вътрешно пространство. Практичната задна врата, преместващите се задни седалки, правят мини-автомобила в обемно комлби, достатъчно за семейната почивка на четиричленно семейство. Предното предаване гарантира сигурност при пътуване и при неблагоприятни атмосферни условия. Тъй като колата е сравнително тежка - ненатоварена тежи около 940 килограма, се препоръчват модели с хидравлика на волана. Иначе, особено в града, волана става труден за нежните женски ръце, които най-често управляват този модел на ОПЕЛ. По същата причина е хубаво след пробег от 80 000 километра да се подменят четирите амортесьора. Амбреажът и скоростната кутия издръжат най-малко двойно повече. Ако лоста за скорости почне да “влиза” сравнително трудно, е необходимо само малко грес на системата за превключване на предавките. За спирачките, през последните три години серийно с ABS-система, могат да се използват само суперлативи - отлични са.Историята на ОПЕЛ КОРСА се дели на две части - водораздела е появата на новият модел. При повече финансови възможности той е вашият безспорен фаворит. Не бива да се подценяват и грижливо стопанисвани коли от предхождащия модел. Произведени след 1990 година, те са евтина и добра алтернатива в най-малкия автомобилен клас.

Това успях да извадя,дано ви хареса четивото :thu:
Мнението беше редактирано от Звезделин: 26 юли 2011 - 18:36
Отговори

Жорко снимка Жорко 22 юли 2011 - 08:28

Чудесна статия си качил! :thu: Много полезно четиво за тези, които са се насочили към марката Опел и смятат да си закупят такава кола, без значение модела и годината. Естествено е ,че швабите ще си хвалят прочутата кошница , наречена Голф, но всеки от знае кой е истинският автомобил-издръжлив и почти вечен!
Отговори

Звезделин снимка Звезделин 26 юли 2011 - 18:36

АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО: ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ - Opel Calibra

Малко автомобили от Рюселсхайм са предизвиквали фурора, който Calibra провокира през 1990-а. Спортното купе беше логична стъпка към завръщането на Opel в класа, в който германците за последен път бяха опитали късмета си с Manta през далечната 1975 г. Нейната свръхуспешна кариера беше продължила цели 13 години и є беше спечелила сърцата на милиони. Въпреки това между култовия модел от 70-те и новия спортист имаше твърде малко общо. В Германия Manta често бе наричана с насмешка кола за дамски фризьори и начинаещи сутеньори. Ситуацията с Calibra бе коренно различна. Купето моментално спечели искрените симпатии на всички със стилния си облик, комфорта, феноменалната аеродинамика (Сх=0.26)... Търсенето надхвърли и най-смелите очаквания на рюселсхаймци. Calibra бе еднакво силно желана от забогатели от създаватено на вируси и антивирусни програми програмисти около трийсетте, шоумени, спортни звезди, преуспяващи бизнесмени и обикновени квартални бабаити.
В английския език има дума, която добре описва естетическите достойнства на Calibra - "trendsеtter" (предмет или личност, която налага стил или мода). Моделът съчетава по удивително сполучлив начин достойнствата на спортния автомобил и функционалността на обикновения хечбек.Каросерията
е конструирана с оглед максимална устойчивост на усукване, а дизайнът й се оказа практически непреходен, макар от създаването му да са изминали близо 14 години. За разлика от повечето си конкуренти, купето на Opel разполага с истински багажник, а не с малко по-голяма жабка в задната част. Качеството на изработката също впечатлява - в Рюселсхайм предприемат специални мерки за това, като организират отделна поточна линия само за Calibra. При спусната седалка обемът на багажника достига 980 литра
Салонът е просторен по стандартите на жанра, като мястото отпред е направо огромно, а в серийното оборудване от самото начало на производството са включени ABS, електрически стъкла, хидравилка на волана, централно заключване, а от Август 1993 г. и два еърбега за водача и пасажера до него.
Всички тези хвалби биха звучали прекрасно ако не бяха някои дефекти, които почти по правило тормозят всеки нов модел в началото на кариерата му. В случая с Calibra това е периодът от 1990 до 1992 г., когато Opel прави доста усилия да избави спортиста си от детските болести. По отношение на купето това са най-вече податливите на корозия панели и ауспухна система. Макар да засяга Calibra несравнимо по-рядко от останалите модели на марката, ръждата не е напълно преодолян проблем. Преди покупка щателният оглед е задължителен. Не особено издръжливи са уплътненията на багажника и вратите, чийто живот се усложнява допълнително от липсата на рамки по контура на прозореца. От там често протича вода, която стимулира възникването на гнезда от корозия, а при висока скорост шумът в салона се усилва заради нарушената аеродинамика. Поради по-интезивното натоварване се износва крепежният механизъм на шофьорската седалка, започват да поскърцват различни декоративни елементи.
Иначе салонът предлага изключително комфортно пътуване при високи скорости дори на дълги разстояния. За преодоляването им се грижат два четири- и шестцилиндрови двигателя
с общо четири версии. През есента на 1990-а Calibra дебютира с две модификации на 1 998-кубиковия мотор - С20NE (115 к.с.) и 16-клапановата C20XЕ (150 к.с.). Две години по-късно започва монтирането на турбоверсията C20LET с 204 коня, а през 1993 г. гамата се обогатява и с V-образния шестак C25XE (2.5 л., 170 к.с.). Последната промяна настъпва през Март 1994-та, когато мощността на "вентилираната" версия намалява на 136 к.с. с внедряването на новия Ecotec-мотор. Течовете на маслото от втвърдени гарнитури по двигателя не са рядкост
Опитът показва, че и най-скромната моторизация осигурява на собственика си достатъчно емоции на пътя и максимална скорост от над 200 км/ч при това срещу съвсем скромен по стандартите на класа разход от порядъка на 10 литра на 100 км. За по-агресивни водачи, естествено, повече подхожда 16-клапановият агрегат със 136 или 150 коня. Не се препоръчват турбоверсията и шестцилиндровата машина - първата заради капризите на компресора, чиито керамични лагери не са особено издръжливи, втората с оглед сложната и скъпа поддръжка.
Общ проблем на всички мотори е газоразпределителният механизъм, чийто ремък е чувствителен и понякога се къса дори да се пренебрегне срокът за смяната му с някакви си 2-3 000 км. Последствията за осемклапановия двигател не са толкова страшни, но за 16-вентиловата машина твърде често се оказват фатални. Заради неправилно програмиран модул на електронното запалване почти всички "калибри" имат проблем със стартирането при топъл мотор. Иначе двигателите са изключително здрави в механично отношение и само в отделни случаи показват тежни дефекти. Повече грижи създават обслужващите ги възли като протеклата водна и горивна помпа. Собственици на германското купе дават два съвета, които облекчават експлоатацията - моторът никога не бива да се мие при студено време, за да не попадне вода в цепнатините на сглобките и електрически клеми, а потеглянето без да се чака агрегатът да загрее ограничава нагара по свещите. Колкото до турбото, правилото е златно. Минута-две работа на празен ход след пътуване удължава живота му неимоверно. Течовете на масло от гарнитурата на капака на клапаните е стара болежка на всички Opel-и и не бива да притеснява.
Освен с традиционно предно предаване Calibra се предлага и във вариант с перманентно задвижнане на четирите колела. Изкушението от тази
трансмисия
е напълно оправдано предвид ходовите качества на версиите, оборудвани с нея, но опитът от практиката решително я отпраща в списъка с аутсайдерите. Болното є място е вискомуфата в раздатъчната кутия, предаваща въртящия момент на двата моста. Тя е изключително чувствителна към разликата в степента на износване на предните и задните гуми, която - дори и в минимални граници - предизвиква повреди в термодатчика. Повишеното налягане в хидравликата разкъсва маншона є и работната течност на сервото на волана се излива в раздатъчната кутия. Резултатът: задният мост се изключва аварийно, а воланът става по-труден за завъртане от този на 30-годишно Жигули. По силата на логиката замяна на самата вискомуфа би решила проблема, но работата е там, че тя не се продава отделно и се налага или замяната є с употребявана, или закупуването на цяла нова раздатъчна кутия срещу скромните 2 300 Евро.
Ръждата засяга най-вече задното гърне на ауспухната система
Както се полага на едно спортно купе, Calibra радва със стабилен ход на висока скорост, устойчивост в завой и стегната твърда возия.
Окачването е напълно аналогично с това на Vеctra, което говори достатъчно за издръжливостта и сложността на поддръжката му.
По-специално внимание заслужава електрическото оборудване
което невинаги се представя в най-добра светлина. Най-много неизправности показват колите от първите две години на производството. Макар да трябва да се справя само с две врати, централното заключване често отказва да работи. До 1992 г. дефектират масово електрическите стъкла, а компресорът на климатика издава странни шумове. Контактните клеми по цялата инсталация предизвикват неточни показания на контролните уреди. Дефектират също генераторът и датчикът на ABS-а. Opel полага немалко усилия да отстрани тези проблеми и купетата, произведени след 1993 г. са почти имунизирани към тях.
Calibra съвсем не е лишена от недостатъци, но определено попада в графата на препоръчителните покупки. За качествата на германския спортист говорят и цените на употребяваните екземпляри, които поддържат стабилни нива, независимо от възрастта на модела. Допълнителен плюс в полза на елегантното купе е сравнително евтината поддръжка - особено на фона на конкуренцията.
Отговори
Хостинг от NS1.bg
Хостинг от NS1.bg